През последните дни животът сам ми поднесе материал по тема, която определено ме вълнува и която в известен смисъл има връзка с темата на миналия ми материал. Става дума за случая в благоевградската болница, по който гръмнаха и електронни медии, и вестници, с изхвърлените от санитаря Велин Ангелов ембриони на две двойки близнаци в контейнер с битови отпадъци в близост до болницата. Няма спор, че ситуацията е меко казано неприятна. Има си правила за съхраняването и изхвърлянето на такива отпадъци и наистина контролът за спазването им, особено в здравните заведения, трябва да е много засилен. Кое ме учуди обаче в тая прекалена шумотевица? Веднага се самосезираха здравни контролни органи, още преди да е много ясен случаят, големият началник на болницата взе да сипе люти закани за уволнение срещу клетия санитар, за когото колеги твърдят, че иначе е съвестен и трудолюбив. Учуди ме тая експресна и ясна позиция. Случвали са се, доста често напоследък, далеч по-неприятни и с фатални последици, инциденти в български болнични заведения. Някой от вас обаче да си спомня за толкова бърза и ясна позиция на ръководни кадри от съответната болница. Че и заплахи за незабавно уволнение. Аз нямам такива спомени. Или какво – когато става въпрос за един клет санитар със здравословни проблеми пред пенсия, лесно се заема осъдителна позиция. Но когато става въпрос за колега лекар, даже и да е сгрешил фатално, не им стиска. Не знам каква ще е съдбата на човека, но не ми се иска да онагледи поговорката за кокошка няма прошка. Защото си мисля, че всеки има право на прошка, още повече ако грешката му не е фатална.