И пак малко за културата

Културно ми е, Иванов. 🙂 Напоследък все така се случва, че културни въпроси вълнуват скромната ми личност. Така например миналия ден имах гости от Германия: моя много добра приятелка се омъжи за местен и човекът за първи път идваше към България. След обичайните обстоятелствени разяснения надълго нашироко за ракия, баница, Христо Стоичков, Бербатов и т.н., Ханс ме попита: „А кой ваш филм е известен зад граница?“
Шах и мат с пешката. Като се замисля, то и вътре в границата на пръсти се броят заглавията, които са познати на мнозина. През последните години се наблюдава някакво съживяване на пазара, но на фона на стотиците заглавия, които са излизали на бял свят преди 89, цифрите са по-скоро символични. И не ме разбирайте погрешно, не съм фен на времената преди Прехода, просто факт е, че тогава са се полагали страхотно повече грижи за спорт, изкуство и културни дейности, отколкото днес.

LondonАз имам своя теория по въпроса защо българското кино си остава преди всичко за наша „консумация“. Първо, твърде често третираме локални проблеми и прибягваме пак до вътрешнонароден хумор и похвати. Така например на Ханс му пуснах „Мисия Лондон“ и бях 101% убеден, че ще падне от стола от смях. Е, аз паднах от дивана от недоумение: „Добре де, какво иска сега този човек, толкова е смешна цялата история, гъските, търговията на черно и т.н. Да, ама не. На един германец му е непонятно кой, как и защо ще иска да краде кралските птици във Великобритания и всичките тези алъж-вериж тарикатлъци. Другият проблем е, че родното кино толкова дълго спеше зимен сън и дори според статистиката в някои от годините на изминалото десетилетие средно годишно 0.00 филма са произведение в България, та накрая, когато все пак някакви пари от някъде се намерят, артистите имат толкова идеи и желаят да включат всички тях в лента от 1 ч. и 30 мин., че накрая резултатът е манджа с грозде или от всичко по малко, така че финалният продукт да е тотална абстракция и сюрреализъм.

Обаче хубавата новина е, че запалих Ханс по „Под прикритие“ и ми се струва, че този сериал е удар в 10, когато говорим за кино експорт. Нека си пожелаем повече такива поводи за гордост! 🙂

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *