Има доста многодетни семейства в България. Доста, доста, все пак не се броят на пръстите на двете ми ръце. Не говоря само за представители на определен етнос. Част от семействата с много деца са избрали следната политика за изграждане на бюджет – работи единия родител (най-често мъжът), а другият (жената) е в позицията на домакиня. Наскоро се запознах (не лично, а чрез медиите) с подобно семейство. Жената не работи, има проблеми с кръста, в семейството ѝ са шест човека, а разполагаемите пари на месец са 800 лв. за всички. И двамата родители пушат, а жената се лишава от храна понякога, за да има за децата. Доста въпроси възникнаха в мен докато се запознавах с въпросното семейство. Защо не спестят тези пари от цигари и не ги дадат за месечна рехабилитация на жената, която има здравословен проблем? Защо тя не се хване на почасова работа, която или ще извършва от вкъщи или ще ходи като домашна помощница за по няколко часа на ден? Защо мъжът не си потърси втора работа?
Трябва ли човек, който е подложен пред изпитание да се предава и да казва – ами няма друг начин, никой не ме разбира или ти ако беше на мое място друго щеше да мислиш. Да, определено е по-лесно да си отстрани и да даваш съвети, когато сам не си потърпевш.
Според мен никой, още повече хората с деца, не трябва да се отказват и отчайват от дадените обстоятелства. Те са временни, няма постоянни неща. Всеки трябва усърдно да работи за постигане на целите си и да си поставя нови, когато те се реализират. Мързелът определено не е оправдание за положението, в което се намираме.
Важно е да осъзнаем, че сами може да работим върху настоящето, за да стигнем до желаното бъдеще.