Когато става въпрос за облекло, гозби, филм или музика всеки си има предпочитания. Не можете да накарате някого да харесва това, което и вие. Тук и принудата не помага, тъй като индивидуалните интереси са особеност на характера и психическата структура на личността.
За това законът е наложил норми, които все пак ограничават някои проявления на свободомислието, с цел да се гарантират морала и добрите нрави на общността. Именно той слага стандарт на вкусовете ви и ви диктува кое не е приемливо, според възрастта или други критерии, да харесвате и кое – да. Що се отнася до контрола над музикалните произведения у нас, той принадлежи на Съвета на електронните медии (СЕМ). Та, същият този СЕМ рядко се самосезира. Намесва се при сигнал, по който се произнася становище и взима необходимото решение от експертна комисия. Отговорността се прехвърля и върху трето лице, според което даденото произведение на музикалното изкуство (радиото или телевизията) е недопустимо по съдържанието си.
Така например за вълната Криско и Мария Илиева, която радваше много фенове на поп музиката цяло лято, един сигнал до СЕМ бе напълно достатъчен. Песента бе обявена като противоречаща на добрите нрави, тъй като изпраща неприлични послания на таргетираната група – тийн поколението, и следователно бе законово ограничена за публично излъчване.
Но независимо от всичко, от контролът, който органът налага над общността, никой не може да диктува желанията и намеренията на групата да слушат онова, което смятат за „готино“, според разбиранията си. Затова въпросната песен може да бъде свободна гледана в социалните уеб-канали като You Tube и Vbox от същите тези хора, които да направят избора си дали да се заслушват в текста и да следват модела на лирическия герой, или да се забавляват, игнорирайки основното послание…