Ляво-дясно

Пак ще политиканствам. Два повода имам за днешните си политически размисли. Първият, че френските социалисти, след категоричната победа на Оланд на президентските избори, и на парламентарните спечелиха пълно мнозинство. Което още веднъж доказва теорията, която изложих наскоро, че в Европа текат процеси на олевяване.  И вторият повод е поредният опит на нов политически субект да се намърда в родното ни политическо пространство, или популярно казано – да участва в разпределението на баницата. Говоря за Меглена Кунева и за напъните й да се представи за поредния спасител на нацията. И се питам дали още, след Царя и Б. Б., не сме си научили урока, че политически месии няма и всичко е само борба за кокала. Не мога да разбера защо трябва да се хващаме на въдицата на всеки новопоявил се политически шарлатанин. Хората в развитите демокрации са го измислили отдавна – през два-три мандата сменят дясно управление с ляво. Въртят се две основни партии, но партии с традиции, с управленски и кадрови потенциал, със стабилни структури и най-важното със сериозна вътрешнопартийна конкуренция, която означава и по-висок вътрешнопартиен контрол, но и по-качествени кандидати за властта. Но даже и да изключим тия предимства, моделът ляво-дясно има и едно друго много сериозно преимущество – в него участват стари и нахранени политически лъвове, които не грабят безконтролно и като за последно като новите, защото знаят, че след някоя друга година пак ще се върнат в управлението. Ей това е модел за нас. Само дето има опасност в едната посока политическото махало да отклони в незнайна посока – поради липса на стабилно дясно.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *