Едва ли има някой, на когото му доставя удоволствие да се занимава с майстори. Аз лично го правя само в краен случай. В неделя сутринта казанчето в тоалетната нещо отказа, натиснах бутона за водата и повече не можах да се вдигне нагоре. През това време водата си шурти обилно. Опитах да я спра частично, но се оказа, че връзката точно там е клеясала и не мога да завъртя кранчето. Вариантът беше само един – да спра централно водата. Да, ама нали ви е ясно какво означава това – ръцете да искаш да си измиеш, трябва да я пускаш, после пак да я спираш, абе с две думи – неудобна и неприятна работа. И неотложна. Обадих се на един водопроводчик, който навремето ми монтира бойлера, извиних му се, че го притеснявам в неделя, и му обясних какъв е случаят, откликна момчето, каза, че ще дойде към четири следобед. И дойде. И оттам започна това, заради което ми се изправят косите, когато чуя за майстор. Разглоби казанчето, но очевидно не му стана много ясно откъде идва проблемът. Първо си мислеше, че нещо под бутона трябва да се повдигне – нагря пластмасата с една запалка, за да повдига. После обаче реши, че май ще трябва да се снижи – пак същата процедура със запалката, само че натисна обгорялата доста вече пластмаса в обратната посока. После реши, че ще снажда нещо с тръбичка от химикалка. И така два часа пред доста изнервения ми поглед, докато окончателно видя сметката на многострадалното казанче – счупи някаква основна тръба. Погледна ме и каза: Не ни се получават нещата. Отвърнах му: Употребата на множествено число не е уместна. Аз се захващам само с неща, от които разбирам. И моите неща се получават. Вашите не се получават.