Нещо, което никога не получаваш

imageНа драматична статистика попаднах преди дни в пресата. Тя не е нова и май не за първи път разбирам, че милиони българи – всеки по своя си причина – не плащат вноските си за здравно осигуряване. И винаги съм се възмущавал – от опит знам, че без значение дали си самоосигуряващ, или безработен – винаги може да отделиш сумата. Да, със сигурност за сметка на нещо важно. Но пък, да си говорим честно, има ли по-важен приоритет от осигурената здравна помощ. Поне аз разсъждавам така и съм от другата категория – дето, вали-гърми, първо плаща сметки и задължения към хазната, пък каквото остане след това – за всичко останало.

Позамислих се след това само безпаричието ли е причина за този отказ на хората да инвестират в спокойствие и здраве. И като се позамислих, се върнах две-три години назад, за да видя какво съм получила срещу инвестицията, която аз лично съм направил под формата на вноски за здраве.

Да чукна на дърво, не съм от хората, на които често се налага да чакат пред кабинетите на джипито. Пък и пребиваването в подобни заведения ме потиска, та по тая причина ходя само в краен случай. Та каква е равносметката?

Тази година – дано си остане така – не съм ходил при личния си лекар, нито при друг специалист. Миналата – получих кръвоизлив в окото и отидох за направление за офталмолог, бяха свършили, нямаше. Джипито ме попита не мога ли да почакам, докато дойдат талоните за следващия месец. Беше очевидно, че не мога. Прегледът при очния специалист ми костваше ни повече, ни по-малко от 40 лева. По-предната година – зимата паднах и се ударих лошо – пак нямаше направления и пак си платих прегледа при травматолог. Няма да се връщам по-назад, защото, ако го направя, има сериозна опасност към милионите неосигурени статистиката да прибави още един.

Така де, кой иска да плаща за грижа, която в крайна сметка не получава.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *