От дълго време вече телефонът ми започна да издава багажа малко по малко. Първо се появиха някакви проблеми с говорителите, единият път аз не чувам какво ми говорят, друг път мен не ме чуват. После започнаха други на пръв поглед маловажни проблеми, но всяко нещо не се разваляше за постоянно, а временно създаваше неприятности. Отдавна се каня да си купя нов телефон, не знам толкова време какво чакам, като се има в предвид че вече и батерията ми не става за нищо. Кабела на зарядното не се задържа във входа за зареждане, а самата батерия вече заредена не издържа повече от двадесет и четири часа. Може би не ми се даваха много пари и чаках да поевтинеят малко новите модели смартфони, а пък и да успея да изстискам всичкия живот, който все още има в моя телефон. Най-сетне се реших обаче и си купих последен писък на технологията, който е един от най-трудно развалящите се смартфони или поне такава слава има. Няма да споменавам марката, но е абсолютно същата като на предишния ми апарат. Реших да остана верен на марката си, защото макар старият ми телефон вече да е само за вторични суровини, нормално е, все пак го ползвах цели шест години. Много малко фирми успяват да правят толкова здрава техника. Сега се радвам на новата придобивка и не я изпускам от ръце. Искам да разуча всичките му възможности и да го използвам рационално.

Google+ Comments