Имаш ли смартфон, трябва ти и пауърбанк

Пауърбанк (или powerbank на англ. ез.) са та.нар. външни батерии. Приличат на големи шлафки и със сигурност сте ги виждали.

Мини се не мине една-две седмици и ще забележа някой непознат да си зарежда така смартфона. Най-често виждам такива хора по кафенетата, но и няколко колеги на работа вече си взеха пауърбанк. Аз лично не откривах логиката да имаш подобно устройство, поне до скоро. Зареждах си телефона всяка вечер и на сутринта го взимах с пълна батерия.

Да, ама ако няма къде да го заредиш? Ако отиваш на дълго пътуване с кола из Европа? Едни приятели ще си правят такова през лятото – оттук до Унгария и обратно, като ще минат през Сърбия, Хърватска и Словения. Със сигурност ще прекарат няколко нощи в колата и ще разчитат на GPS-а на телефоните си. Никой от тях не е минавал маршрута и не познава пътищата. Дано успеят да се ориентират и да се приберат живи и здрави.

А ако отиваш на поход в планината? Там пък обхватът се губи толкова често, че батерията може да ти покаже 0% само след 2 часа вървене. Ако забравиш да изключиш телефона и нямъш пауърбанк, все едно въобще не носиш телефон. А в планински терени се случва всичко – може да паднеш, да се удариш, да се изгубиш. Ако си сам, първата ти реакция ще е да се обадиш на някого. Нали?

И като извод си мисля: ето че новите технологии все по-често ни задължават да си купуваме и други технологии. Не може компютър без клавиатура, не може телефон без слушарки, не може съдомиялна без таблетки…

Потопяема помпа за вашата градина

В един момент ми се наложи да сменя старата водна помпа, която си беше истинска антика, с нова. Тъй като имам значителни насаждения и един не много голям кладенец, ми препоръчаха новата ми помпа да бъде не каква да е, а потопяема помпа.

Особеностите при тези поливни помпи е, че имат специфичен дизайн, позволяващ им да изпомпват вода от кладенци, изкопи или сондажи.

pompaТова, което трябва да знаете, преди да решите да си купите потопяема помпа, е какво е качеството на водата във вашия кладенец, изкоп или сондаж. Тези машини обработват чиста вода. При наличието на твърди частици в нея този тип поливни помпи не се препоръчват, освен ако изрично не е опоменато в характеристиките на продукта, че работи и със замърсена вода. За моите поливни нужди и предвид, че водата в кладенеца е чиста, счетох че потопяема помпа ще е добре за мен. Дълбочината на моя кладенец не е особено голяма, но при избора на подходяща потопяема помпа трябва да се вземе придвид и максималната дълбочина, на която може да работи машината. Напора оказва влияние на дебита, параметри, на които ми беше препоръчано да обърна внимание.

В общи линии, когато усетите нуждата да смените старата си поливна помпа с нова потопяема помпа, Зелена линия предлага богат асортимент от разнообразни видове, които работят на различна дълбочина, имат опеделен напор, дебит и вътрешно “фи“ на отвора. Когато избирате, имайте под внимание също мощността на продукта.

Търсенето на нова потопяема помпа си беше малко изпитание. Ето защо реших да събера на едно място всички неща и характеристики, на които трабва да обърнете внимание, ако сте решили да си купувате такъв продукт. Моята потопяема помпа закупих от Зелена линия, а това беше най-лесното нещо в цялото изживяване.

Сготвих домашно гаспачо

Ама и аз съм един скромен. Всеки пък, когато сготвя нещо, което не съм правил до сега, бързам да се похваля. Май всичко започна с онова гуакамоле, което до сега съм усъвършенствал още повече. Ама и солените мъфини ми се получават доста добре.

Най-новото ми откритие е гаспачото или иначе казано студена доматена супа по испанска рецепта.

Как ми хрумна ли? Веднага ще ви кажа, ама да не ми се смеете, нали 😉

Преди няколко дни както превключвах каналите по телевизията и видях Гордън Рамзи да готви нещо. Изглеждаше доста свежо и апетитно, та ми привлече вниманието, но хванах рецептата някъде от средата. Както се досещате, тя беше за гаспачо. Направи ми впечатление, че готвачът наряза всичките зеленчуци на едро като за салата, овкуси ги с балсамов оцет, зехтин и малко соев сос. След това прибра всичко в хладилника, но притисна сместа в съда силно с капак. Както Гордън Рамзи обясни, идеята е зеленчуците леко да се мариноват и изстудят, затова могат да престоят на студено от един час до една нощ. Когато се извадят, всичко се пасира и е готово за консумация.

Признавам, че рецептата ме впечатли и ми се прииска да я пробвам. Освен това изглеждаше лесна. Така че нарязах 1 кг домати, 1 краставица, по 1 зелена и червена чушка, натроших 2 филии хляб, сложих малко лук, чесън, магданоз и лимонов сок, подправих на вкус, затиснах зеленчуците да отпуснат хубаво сок и прибрах в хладилник.

Оставих гаспачото да престои 4-5 часа и накрая се получи уникално вкусно – като салата в чаша. Много си подхожда със сирене и с препечени филии 😉

Собствено жилище или квартира?

Голяма дилема, а? Замислих се по въпроса, защото на работа имам двама колеги, които по принцип не са от София и сега тепърва са решили да си търсят жилище, което да закупят. В момента са все на квартири и така, като съм разговарял с тях, и двамата разсъждават по следния начин: ако ще дават пари, за да живеят някъде, по-добре да е на кредит за банката, отколкото на хазяин. Така поне един ден ще си изплатят апартамента той и ще остане за тях самите.

Съгласен съм, обаче лично аз преди да тръгна да правя подобна сериозна крачка, бих претеглил на везна плюсовете и минусите на двете опции. Нека да ги видим.

shoebox_apartment_infowars_melissa_meltonАко сте на квартира, можете да си делите наема и разходите със съквартиранти. Не сте обвързан за дългосрочен период от време, а най-много за няколко месеца. След това може по най-бързия начин да си съберете багажа и да се преместите в друго жилище, друг град и дори друга държава. Животът под наем е неангажиращ и ви дава известна свобода. Освен това, ако нещо се развали като уреди, просто звъните на хазяина и той да се оправя. Вие не сте длъжни да търсите техници за хладилника или климатика например. Неприятното при живота под наем е, че наистина излиза по-скъпо и особено ако живеете сами. Давате пари, които имате чувството, че просто сипвате в нечий бездънен джоб. Плащате, плащате, а за вас самите не остава нищо. Пък и разправиите с хазяи не се никак приятна част, ако ви се падне някой чешит.

Сега да погледнем какво е положението със собственото жилище. То е скъпо, много скъпо! Ако нямате нечия финансова подкрепа, вероятно ще ви се наложи да изтеглите кредит, който да плащате през следващите 20 или 30 години. Накрая ще сте дали много повече пари отколкото първоначално сте взели, но поне един ден ще сте горд собственик на лично ваше жилище. Лично аз бих препоръчал покупка на собствен апартамент, ако вече се чувствате по-улегнали. Ако сте в сериозна връзка, планувате да създадете семейство или вече имате такова. Наличието на деца в живота ви автоматично ви кара да търсите сигурност и мястото си под небето. Вече не може с лека ръка да смените работата си или да тръгнете да се местите в друг град. Семейството предполага улегналост, а тя от своя страна предполага собствен дом. Но ако все още имате вътрешното усещане, че ви се живее и ви се скита по света, препоръчвам квартирата пред покупка на апартамент, който след 3 години да се чудите какво да правите понеже… сте намерили голямата си любов, а тя живее еди-къде-си, понеже сте спечелили зелена карта или ви командироват за неопределено време на Малдивите.

Животът е непредсказуем и ако нямате визия накъде върви вашия, съветвам ви да не предприемате нищо необмислено.

Шоколадови бонбони: защо ги подаряваме?

За Свети Валентин, за Деня на жената, за рождени дни, именни дни, годишнини, чествания, от благодарност, като жест за признания или любов… хората от край време сме свикнали да подаряваме шоколадови десерти. Особено ние, мъжете. За нас е едва ли не задължително в поне три точно определени дати от годината да радваме половинката си с нещо сладко. Да не споменавам, че използваме кутия шоколадови бонбони и като способ за извинение, когато сме сгазили лука.

chockolate bobonsЗамислих се обаче откъде се е появила тази традиция именно с шоколада? Защо по-често не черпим със соленки или жилирани бонбони? Защо не подаряваме кутия с плодове или буркан ядки? Дори потърсих информация по темата, но не попаднах на нищо конкретно. Това ме озадачи още повече и след като размислих, стигнах до следните заключения.

Първо, задължителната съставка във всички шоколади е какаото. То от своя страна е пренесено в Европа от Южна Америка някъде през XVI век. Трябвало да изминат още много години, докато в края на XIX век хората се научат как да обработват това кафяво злато и да създават от него шоколад, близък до днешния. Логично е обаче през онези години сладкият деликатес да е бил скъп продукт и достижение предимно на аристократите и по-заможните люде. За да се стигне до масово производство и по-широко разпространение, е трябвало да измине още време. Мога да си представя как джентълмените от преди 100-на години ухажвали своите избраници, като им носели кутия шоколадови бонбони и така се стремели да спечелят сърцето на своята дама.

А защо дамите поддавали? Интересно, но вчера четох една статия, в която се твърдеше, че жените умеят по-добре от мъжете да различават нюансите на сладкия вкус. Това е едно от обясненията – просто дамите изпитват по-голямо удоволствие от шоколада.

Друга напълно възможна причина е, че шоколадът ни кара да се чувстваме щастливи. Днес знаем научното обяснение за това – той е носител на серотонин, който е естествен антидепресант. Стимулира също производството на ендорфин в тялото, който, както знаем, е хормонът на щастието. Има и още нещо – специално тъмният шоколад покачва либидото, което се дължи на аминокиселината L-аргинин.

Това са въздействия, които хората неминуемо усещат дори някога да не са знаели защо точно се случват. Обзалагам се обаче, че ефектите от консумацията на любимия десерт са били целени.

И така в течение на времето шоколадовите бонбони придобивали все по-голяма и по-голяма популярност като подарък. Постепенно се превърнали в комерсиален продукт с все по-широк асортимент. Днес можем да ги закупим в различни форми и размери, с всякакви пълнежи и опаковки според повода. Достатъчно е да погледнем витрината, на който и да е магазин, за да забележим разнообразието от шоколади на Nestle например. Но може да си поръчаме да ни направят и ръчно бонбони, да ги украсят или да са опаковани по уникален начин.

За да се стигне до днешната масовост на шоколадовите бонбони, подозирам, че исторически събитията са се развили горе-долу по този начин. Дори обаче за нещо да греша, то поне за едно съм сигурен. Шоколадът винаги е бил и винаги ще бъде подходящ подарък, чрез който да стопим нечие женско сърце.

Мъжката работа е по-тежка

mans_work_is_never_done_5x7_paper_invitation_card-ra9a089b564084dd78ee89f18ad2e9bc6_zk9c4_324Така, скъпи дами, преди да ме обвините в каквото и да било, моля, прочетете публикацията ми. Не желая да засегна никого.

Ето какво имам предвид…

Има някои професии, които са изцяло мъжки и то не защото една жена не би могла да се справи с тях (с малко повече усилия), а защото са трудни, мръсни и неприятни. По-тежките професии винаги са били запазени за мъжете и до ден днешен това е предпочитаният пол работници за тях.

Как ви изглежда например една жена да работи на строеж, да бърка цимент по цял ден, да прави замазки, да окачва гипс картон, да прокарва тръби и т.н. Да не забравяме също, че е практика ремонти да се правят и през зимата, когато температурите са ниски, вятърът те брули и поне час, след като си се прибрал у дома, не можеш да се размразиш. Кожата става груба като шкурка, а устните се напукват, възпаляват и кървят. Не е много приятно.

Пък и нека се замислим кой върши по-неприятните задължения у дома. Ние, мъжете, оправяме мивката, когато се запуши. Грижим се за течовете, поправяме пералнята, местим тежки мебели и т.н.

В някои от по-приятните неща и вие, жените, се включвате, но това е именно защото са по-леки и приятни дейности. Става дума например за боядисването на стени, лакирането на мебели, сглобяването на това-онова. Много сте добри да ни казвате кое къде да сложим/преместим, да критикувате, че не ви харесва и накрая удобно да се настаните.

Кое още е типично мъжка дейност ли? Например това да си работник склад. Защо? Защото работата пак е обвързана с повече физически усилия. Трябва да се пренасят тежки товари, да се издържа на много високи температури през лятото и много ниски през зимата. Забравете за климатик, това е екстра само в офисите. И облеклото на склададжиите няма хич фасон – ходят с гащеризони, широки суитшърти и дълбоки анцузи. Коя жена би издържала да се облича така всеки ден и въобще да не се гримира? В началото може и да ви е удобно да сте неглиже, но после ще ви се прииска да обуете я чифт дънки, я къса пола с високи обувки или ефирна рокля. Ама само с желанието ще си останете 😉

И да си шофьор не е лесна работа между другото. Оставям настрана умението да паркираш и да се държиш адекватно на пътя. На шофьорите им се налага да пътуват или цял ден или в рамките на няколко дни в зависимост от работата. Закъсняват, далеч са от семейството си и т.н. Пак се налага да се носят тежки товари, да се качват рампи и може би най-тежкото – по цял ден си сам. Поправете ме, ако греша, но дамите са по-социалният пол, нали. С кой ще си клюкарят в камиона? Единствено с радиото.

Така че, моля, не ми се обиждайте като казвам, че мъжката работа е по-тежка. Вие, жените, може би имате повече задължения в личен и професионален план, но те са по-леки като активности. Може би ви изморяват по-скоро психически отколкото физически. По никакъв начин не се опитвам да омаловажа труда ви, но и вие не го правете за нашия. Това е, което имах предвид още от самото начало.

Солени мъфини, ама по мъжки приготвени

Преди време ви бях споделил за първия ми опит в забъркването на домашно гуакамоле. Тогава се получи учудващо вкусно и досега съм го приготвял на няколко пъти – все се изяжда скорострелно.

savory-fall-muffins-17Снощи пък открих новото си кулинарно чудо, с което да впечатля близки, приятели и познати. За първи път в живота си изпекох домашни солени мъфини и съм много доволен от крайния резултат. Доста вкусни станаха, а по моя приумица добавих екстра месо в тестото. Ето и рецептата, много е лесна, така че дори най-големият кулинарен инвалид би могъл да се справи.

Необходимите ви продукти са:

1/2 кофичка кисело мляко
3 яйца
сода бикарбонат
олио
брашно
пакетче бакпулвер
продукти за пълнеж

Първо, взимате пластмасова купа и за предпочитане с дръжка, за да бъркате по-лесно. Не ви е нужен миксер или друг уред освен печката. В купата най-напред изсипвате киселото мляко и го разбърквате с 1 лъжичка от содата. От нея млякото набъбва и може да се образуват дори балончета. След това чупите яйцата и добавяте малко олио (около 20-30 мл). Разбърквате всичко, като последно сипвате чаша и половина брашно, което предварително сте смесили с бакпулвера. Пак бъркате да стане равномерно тесто. Почти сте готови.

Сега идва ред на креативността!

Време е да прецените каква плънка да добавите. Аз сложих натрошено сирене, шунка, шпеков салам, парченца кашкавал и стрита мащерка. В рецептата ми пишеше и нарязана маслина, но своеволно реших да я пропусна. Според мен би могло да се добави почти всичко, стига да ви харесва – кисела краставичка, парчета чушка, бекон, царевица, гъби, сварено или печено пилешко месо, топено сирене, магданоз, спанак и т.н.

Така разбърквате всичко, за да се разнесе плънката равномерно. Сместа се получава доста гъста, но не се притеснявайте – така трябва. Препоръчвам ви да си вземете алуминиеви формички за печене и да използвате тях. Хартиените залепват, пък и мъфините се разтичат. Ако нямате такива форми, използвайте малка тава или каквото ви е под ръка. Тестото пак ще се изпече, но няма да станат отделни мъфини. Печете на най-долния етаж в печката на 180-200 градуса.

И добър апетит!

Нестандартни мебели у дома

table02Прави ми впечатление, че хората в днешно време са все по-разкрепостени. Правят си провокативни снимки и не се притесняват да ги публикуват. Готови са да създадат семейство със свой любим без да имат сключен брак или да са направили дори годеж. Жените си правят нестандартни прически, мъжете си боядисват брадитеMark-Stoddart-creative-Animal-Tables-1 и т.н.

А какво е положението, когато стане дума за дома ни? Той също ли е толкова разкрепостен колкото е собственото ни държание и външност? Може би, да, а може би не? С дизайна на апартамента или къщата ни е creative-table-design-39по-трудно да експериментираме, защото това до някаква степен предполага правене на ремонт, подмяна на мебели или друга по-трудоемка дейност. По-лесно е, пък и по-евтино да експериментираме със себе си, отколкото с мястото, където живеем. Ако сменим масата си например, трябва да мислим какво да правим с предишната. Ако подменим леглото си, къде да закараме старото? Българинът някак си не е човек, който е готов да изхвърля вещи, които все още биха могли да се използват. Дори да са стари мебели на повече от 30 години, пак не сме готови да се разделим с тях с лека ръка. А има домове у нас, които меко казано си “плачат” за ремонт и цялостна подмяна на всичко в тях.

На мен не ми се е налагало до сега да правя основен ремонт на каквото и да е. Знам си обаче, че съм човек, който действа по-леко и по-спокойно. Склонен съм да подменям това или онова, но предпочитам промените да се правят бавно и поетапно. Вероятно си падам повече традиционалист в това отношение. Като гледам сега снимки на едни такива красиви и нестандартни холови маси и се чудя дали бих си сложил такава у дома. Ако я видя в магазин или в къщата на някой приятел, неиземинно ще ми направи впечатление и ще отбележа нестандартната мебелировка. Ако я гледам всеки ден у дома обаче, по-скоро ще ми омръзне, докато в един момент не започне дори да ме дразни. Тогава вероятно ще я подменя с някоя по-обикновена, каквато имам в момента.

Ами вие? Бихте ли си взели някакви нестандартни мебели? Или залагате на по-неутрални и семпли модели също като мен?

Добър! Колко пък да е добър интернетът на България

Qualities-to-Look-for-in-an-Internet-Service-ProviderОт години насам съм свикнал да мисля, че ако не друго, то поне скоростта на Интернета у нас е сред най-добрите. Няма как да не сте чували и вие, че страната ни била трета в света, че сваляме файлове по-бързо от американците и т.н.

До колко е вярно това твърдение обаче и не е ли тази информация остаряла?

Отговорът е, да. Според последния доклад на Международния телекомуникационен съюз (ITU) страната ни се нарежда на 50-то място по качество на интернет услугата. В тази класация, разбира се, не се взима предвид само скоростта на нета, но и негово качество, достъп, мобилност, цена и много други фактори, за да се определят страните с най-добре развитателекомуникационна инфраструктура от възходящ към низходящ ред. Системата на класифициране е многокомпонентна, като са проучени общо 167 държави от всички краища на света. Пред нас в класацията попадат държави като Малта, Андора, Бахрейн, Естония, Сингапур и други. Ако трябва да се съсредоточим в Европа, тук са 31 държавите, които се класират пред нас, като в техния ТОП 5 попадат Дания, Исландия, Великобритания, Швеция и Люксембург. Непосредствено пред нас пък са Унгария, Словакия, Полша, Португалия и Хърватия. В световен мащаб страната с най-добра телекомуникационна инфраструктура е Южна Корея.

Ако ви е любопитно да прегледате целия доклад на ITU, той е достъпен онлайн. Ще ви е необходимо обаче известно търпение, защото общия му обем е 252 стр. и е написан на английски език. Ако желаете по-лесно да се ориентирате и да видите как се класира България по различните критерии, препоръчвам ви да търсете по ключове дума Bulgaria.

И като за финал ми се ще да ви задам следния въпрос. Ние очевидно се движим около или над “златна среда” за най-добър интернет. Вие самите обаче, доволни ли се от нивото на тази услуга в България?

Внимание: смартфонисти на пътя

SmartPhoneStupidHumanЗнаете ли, че на различни краища по света вече се появяват крайпътни знаци, които ни предупреждават за възможни смартфонисти т.е пешеходци, които са забили поглед в телефоните си и не внимават къде вървят и как пресичат.

Ни на най-малко не се шегувам, като ви казвам, че подобен вид табели вече има поставени в Стокхолм и Хелзинки, а в Китай съм чувал, че са направени цели пешеходни алеи за смартфонисти. От подобни нестандартни мерки, ще се съглася, че има нужда. Тази сутрин и в мен щеше да се блъсне един младеж, който не внимаваше къде върви. Беше забил поглед в екрана на телефона си и крачеше уверено по средата на тротоара. Наложи се аз да изкривя леко собствения си пешеходен курс, за да не се срещнем челно. Момчето изглежда ме фиксира, но най-накрая с периферното си зрение и се стреснаАз обаче вече го подминавах от външната страна и почти бях слязъл на пътя за колите, за да можем да се разминем “нормално”. Чудя се какъв ли щеше да е крайният резултат, ако и двамата бяхме захласнати смартфонисти? Ами, сигурно щяхме да се блъснем и да си станем по-близки непознати.

А сега си представете, че същото това момче тръгне да пресича улица без да се огледа. Та той буквално е като сляп за случващото се около него! Превръща се в потенциална заплаха както за себе си, така и за останалите субекти на пътя. Заради такива и подобни него е все по-трудно да бъдеш внимателен шофьор в днешно време. За да се избягват възможно най-много ПТП-а, е нужно повече внимание, както от хората зад волана, така и от пресичащите на всякакви своеволно места. Не може усилията да се еднопосочни.

Определено съм на мнение, че знаци за “Възможни преминаващи смартфонисти” ще са от полза и в нашите градове. Остава въпросът: кой ще ги монтира? Защото за Стокхолм последно четох, че такива знаци се появяват изневиделица и все на частни територии, където общината е без власт да ги премахне. А кой ги монтира, е въпрос без отговор.