Нестандартни мебели у дома

table02Прави ми впечатление, че хората в днешно време са все по-разкрепостени. Правят си провокативни снимки и не се притесняват да ги публикуват. Готови са да създадат семейство със свой любим без да имат сключен брак или да са направили дори годеж. Жените си правят нестандартни прически, мъжете си боядисват брадитеMark-Stoddart-creative-Animal-Tables-1 и т.н.

А какво е положението, когато стане дума за дома ни? Той също ли е толкова разкрепостен колкото е собственото ни държание и външност? Може би, да, а може би не? С дизайна на апартамента или къщата ни е creative-table-design-39по-трудно да експериментираме, защото това до някаква степен предполага правене на ремонт, подмяна на мебели или друга по-трудоемка дейност. По-лесно е, пък и по-евтино да експериментираме със себе си, отколкото с мястото, където живеем. Ако сменим масата си например, трябва да мислим какво да правим с предишната. Ако подменим леглото си, къде да закараме старото? Българинът някак си не е човек, който е готов да изхвърля вещи, които все още биха могли да се използват. Дори да са стари мебели на повече от 30 години, пак не сме готови да се разделим с тях с лека ръка. А има домове у нас, които меко казано си “плачат” за ремонт и цялостна подмяна на всичко в тях.

На мен не ми се е налагало до сега да правя основен ремонт на каквото и да е. Знам си обаче, че съм човек, който действа по-леко и по-спокойно. Склонен съм да подменям това или онова, но предпочитам промените да се правят бавно и поетапно. Вероятно си падам повече традиционалист в това отношение. Като гледам сега снимки на едни такива красиви и нестандартни холови маси и се чудя дали бих си сложил такава у дома. Ако я видя в магазин или в къщата на някой приятел, неиземинно ще ми направи впечатление и ще отбележа нестандартната мебелировка. Ако я гледам всеки ден у дома обаче, по-скоро ще ми омръзне, докато в един момент не започне дори да ме дразни. Тогава вероятно ще я подменя с някоя по-обикновена, каквато имам в момента.

Ами вие? Бихте ли си взели някакви нестандартни мебели? Или залагате на по-неутрални и семпли модели също като мен?

Добър! Колко пък да е добър интернетът на България

Qualities-to-Look-for-in-an-Internet-Service-ProviderОт години насам съм свикнал да мисля, че ако не друго, то поне скоростта на Интернета у нас е сред най-добрите. Няма как да не сте чували и вие, че страната ни била трета в света, че сваляме файлове по-бързо от американците и т.н.

До колко е вярно това твърдение обаче и не е ли тази информация остаряла?

Отговорът е, да. Според последния доклад на Международния телекомуникационен съюз (ITU) страната ни се нарежда на 50-то място по качество на интернет услугата. В тази класация, разбира се, не се взима предвид само скоростта на нета, но и негово качество, достъп, мобилност, цена и много други фактори, за да се определят страните с най-добре развитателекомуникационна инфраструктура от възходящ към низходящ ред. Системата на класифициране е многокомпонентна, като са проучени общо 167 държави от всички краища на света. Пред нас в класацията попадат държави като Малта, Андора, Бахрейн, Естония, Сингапур и други. Ако трябва да се съсредоточим в Европа, тук са 31 държавите, които се класират пред нас, като в техния ТОП 5 попадат Дания, Исландия, Великобритания, Швеция и Люксембург. Непосредствено пред нас пък са Унгария, Словакия, Полша, Португалия и Хърватия. В световен мащаб страната с най-добра телекомуникационна инфраструктура е Южна Корея.

Ако ви е любопитно да прегледате целия доклад на ITU, той е достъпен онлайн. Ще ви е необходимо обаче известно търпение, защото общия му обем е 252 стр. и е написан на английски език. Ако желаете по-лесно да се ориентирате и да видите как се класира България по различните критерии, препоръчвам ви да търсете по ключове дума Bulgaria.

И като за финал ми се ще да ви задам следния въпрос. Ние очевидно се движим около или над “златна среда” за най-добър интернет. Вие самите обаче, доволни ли се от нивото на тази услуга в България?

Внимание: смартфонисти на пътя

SmartPhoneStupidHumanЗнаете ли, че на различни краища по света вече се появяват крайпътни знаци, които ни предупреждават за възможни смартфонисти т.е пешеходци, които са забили поглед в телефоните си и не внимават къде вървят и как пресичат.

Ни на най-малко не се шегувам, като ви казвам, че подобен вид табели вече има поставени в Стокхолм и Хелзинки, а в Китай съм чувал, че са направени цели пешеходни алеи за смартфонисти. От подобни нестандартни мерки, ще се съглася, че има нужда. Тази сутрин и в мен щеше да се блъсне един младеж, който не внимаваше къде върви. Беше забил поглед в екрана на телефона си и крачеше уверено по средата на тротоара. Наложи се аз да изкривя леко собствения си пешеходен курс, за да не се срещнем челно. Момчето изглежда ме фиксира, но най-накрая с периферното си зрение и се стреснаАз обаче вече го подминавах от външната страна и почти бях слязъл на пътя за колите, за да можем да се разминем “нормално”. Чудя се какъв ли щеше да е крайният резултат, ако и двамата бяхме захласнати смартфонисти? Ами, сигурно щяхме да се блъснем и да си станем по-близки непознати.

А сега си представете, че същото това момче тръгне да пресича улица без да се огледа. Та той буквално е като сляп за случващото се около него! Превръща се в потенциална заплаха както за себе си, така и за останалите субекти на пътя. Заради такива и подобни него е все по-трудно да бъдеш внимателен шофьор в днешно време. За да се избягват възможно най-много ПТП-а, е нужно повече внимание, както от хората зад волана, така и от пресичащите на всякакви своеволно места. Не може усилията да се еднопосочни.

Определено съм на мнение, че знаци за “Възможни преминаващи смартфонисти” ще са от полза и в нашите градове. Остава въпросът: кой ще ги монтира? Защото за Стокхолм последно четох, че такива знаци се появяват изневиделица и все на частни територии, където общината е без власт да ги премахне. А кой ги монтира, е въпрос без отговор.

Как се изчислява форматът на хартията?

Някога замисляли ли сте се защо най-традиционният формат хартия се нарича А4? Защо не е С4, В2 или по друг начин? Всъщност има си логично обяснение и аз ще ви го издам.

Първо, хубаво е да уточним, че има Стандартът ISO 216, който се отнася именно за размера/формата на хартията и неговата метрика. В България се ръководим от този стандарт и съгласно него у нас се използват 3 основни формата хартия: А, В и С. Печатниците използват само тях, като ги прегъват и обрязват в зависимост от крайния формат, който желае потребителят.

Asizes_smallРазмерът на печатните листове А0 е съответно 841 мм ширина на 1189 мм дължина. Когато този лист се прегъне веднъж, се получават два по-малки листа, А1, с размери 594 x 841 мм. С още една прегъвка на тях, получаваме четири листа А2, с размери 420 x 594 мм. Чрез още една се образува формат А3 – 297 x 420 мм, а след още една следва познатият ни А4 – 210 x 297 мм. Казаното дотук само доказва, че цифрата във формата ви показва колко пъти нулевият печатен лист е прегънат, докато се получи конкретен формат. Най-малкият използваем е формат A10 (26 x 37 мм). Най-големия известен е 4A, който е два пъти по-голям от А0 (1682 x 2378).

По същата логика лесно се смята печатен лист В0 с големина 1000 x 1414 мм. Неговите размери също започват от 4В (2000 x 2828 мм) до В10 (31 x 44 мм). Специфичното при В форматите е, че се използват предимно за печатане на плакати и различни чертежи.

Формат С0 е с размер 917 x 1297 мм и е най-големият в тази категория, докато най-малкият е С10 – 28 x 40 мм. Тези формати са приложими при изработката на пощенски картички, папки и писма.

Тази смяна на времето пак ми обърка биологичния часовник

Не знам на вас как ви се отразява това превъртане на часовниците през пролетта и есента, обаче в последно време аз го усещам по-силно от преди.

saat1Когато преди няколко месеца превъртяхме времето с един час напред, първите няколко дни на работа ме болеше главата сутрин от уж по-ранното ставане и продължи така няколко дни, докато свикна с този режим. Сега втори ден под ред пък се сепвам, че съм се успал за работа, а като погледна часовника си, ми показва 7 и нещо сутринта. Аз обикновено ставам между 7,30 и 8 без нещо. Будя се около 10-15 мин. по-рано от нужното и в това няма нищо лошо, разбира се. Не този факт ме притеснява, по-скоро ме тормози начинът, по който се събуждам – ненадейно и стреснат. Първата ми мисъл е, че закъснявам и това малко ме затормозява. Знам, че този ефект е временен и към края на тази седмица вероятно ще свикна с новия режим, но не разбирам защо сега превъртането на времето ми се отразява по-осезаемо отколкото преди. Имаше години, в които не ми се отразяваше по никакъв начин. Явно сега имам по-рутинно ежедневие, отколкото преди и организмът ми се е пригодил към това ежедневие без да усетя кога точно се е случило.

Иначе ми допада идеята, че сутрин е по-топло и по-светло, когато излизам. В момента дори не е необходимо да светвам лампата, докато се приготвям за работа. Когато ми се е налагало да ставам по-рано, тъмнината навън все ме потиска и започвам деня си по-криво – все едно съм станал с краката нагоре! Вярно, че сега и си тръгвам от работа (почти) по тъмно, но ми се струва по-приемлива алтернатива, отколкото да се будя сутрин по тъмно.

Вие ЗА или ПРОТИВ смяната на времето сте?

Една невероятна почивка в Боровец

Преди няколко дни с група приятели решихме да се възползваме от свободното време през уикенда и да си направим почивка в Боровец. Спряхме се на него, защото знаем, че именно този курорт предлага страхотна природа и атмосфера. Преди да тръгнем, обаче разгледахме няколко туристически сайта, за да се информираме какви оферти за хотели в Боровец се предлагат в момента. Докато ги преглеждахме, забелязахме, че има голям избор на промоционални пакети на хотели в Боровец. Изборът сред тях беше наистина труден, така че проучихме местата за настаняване, след което стегнахме багажа и се приготвихме за предстоящата почивка.

Потеглихме на път за Боровец на следващия ден рано сутринта. Бях изключително развълнуван, защото ми предстоеше да видя едно място, на което не бях ходил скоро. Докато пътувахме, пред нас се разкриваха невероятно красиви планински пейзажи. Още с пристигането си бяхме приятно изненадани от гледките и есенните пейзажи, които се разкриваха пред очите ни. Времето също бе на наша страна!

Преди да предприемем каквото и да бе начинание обаче, трябваше да се настаним някъде. Обиколихме много хотели в Боровец преди да изберем къде да отседнем. В крайна сметка избрахме хотел Айсберг, който напълно удовлетворяваше нашите желания. Още с пристигането си бяхме любезно и приятно посрещнати от персонала на хотела. Стаите ни се оказаха много хубави и уютни. И в двете, в които отседнахме, имаше санитарен възел, плазмен телевизор, климатик и достъп до безжичен интернет. И така, настанихме се в този луксозен хотел, след което решихме да си направим разходка из курортния комплекс. Лутайки се насам-натам за обяд избрахме да похапнем в ресторант Вила Парк. Поръчахме свинско с картофи на фурна и руйно червено вино. Много бързо позагряхме и зачервихме бузи, а в приятна атмосфера и сладки приказки следобедът мина неусетно. И между другото всички бяхме впечатлени от професионалното обслужване на сервитьорите! След като приключехме с похапването, отново се отправихме към хотела. Отдадохме се на несравнимо спокойствие и релакс в СПА центъра на хотела, който разполагаше със закрит басейн с джакузи, както и сауна. Прибрахме се в стаите си към края на вечерта, погледахме телевизия и дори играхме карти. Към 23:00 ч. обаче клепачите ни започнаха да натежават и малко по малко се ориентирахме към леглата.

Боровец 2

На следващия ден станахме рано, закусихме обилно и излязохме да се поразходим. Видяхме къде са пистите на курортния комплекс и на всички ни се прииска да имаше сняг, за да можем да се пуснем по някоя от тях. Един приятел от компанията ни беше много добър сноубордист и си личеше как краката го сърбят от желание за сняг, но уви. Все още не е станало достатъчно студено за тази цел. Около 2 часа и половина се разхождахме и разглеждахме какво има в района, но след като умората ни налегна, избрахме място, където да похапнем. Този път решихме да обядваме в ресторант Приятели – в унисон с нашата приятна компания. Обстановката и в този ресторант беше много приятна. Имаше разнообразие от традиционни български ястия и да си призная – изборът сред тях не беше никак лесен. Ресторантът ни впечатли с отличната си кухня и професионалното обслужване на сервитьорите. Хапнахме и пийнахме в ресторанта, подкрепихме се с нова сила и дори си направихме още една кратка разходка след това. Вечерта пък си устроихме барбекю навън. Беше изключително приятно да се сгреем около огъня, докато скарата се опече. Цвърченето на пържолите и приятният им мирис ни караха да вием от кеф като вълци! След барбекюто вечерта се прибрахме в хотела, беше станало към 11 вечерта. Мисля, че същата вечер получих едно от онези прозрения, по време на които човек разбира колко е приятно да си сред природата, с приятели и да се наслаждаваш на чистия планински въздух.

Дните, които прекарахме в Боровец, бяха изключително вълнуващи и приятни. Надяваме се много скоро пак да се върнем там.

Известните футболисти застават зад тази кауза

Харесва ми, когато великите хора се застават зад велики каузи. Винаги съм мислел, че когато се радваш на повече обществено внимание, е твой дълг да използваш тази сила правилно. Не един и двама актьори служат с популярността си, за да акцентират върху даден проблем. Вземете Анджелина Джоли за пример, всички сме наясно с нейната филантропска и благотворителна дейност.

Не само актьорите обаче имат шанса да променят света. Бизнесмените, продуцентите, писателите, музикантите, спортистите… всички богати и известни личности имат дълг към обществото. Този дълг е да бъдат хора за пример и да застават над дребнавостта и злободневните проблеми.  В тази връзка ви представям едно клипче, което ни показва, че хора от различна народност и от различни краища на света могат да се обединят в името на… Всъщност вижте сами 😉

 

За пазаруването: всеки ден или седмица за седмица

Имам един въпрос към вас, скъпи читатели. Вие как пазарувате: ден за ден от някой квартален магазин или по списък всичко наведнъж за поне седмица напред?

foodЛюбопитно ми е, защото аз всеки път, когато вляза в някой хипермаркет, уж съм с идеята да взема само това или онова, а накрая все излизам с пълна торба и по-олекнал портфейл. Подсещам се това да купя, онова да купя… От яйцата били останали малко в хладилника, зеле и моркови мога да си купя за салата, пилешко нямаме за супа, сиренето свършва и т.н. Ситуацията ви е позната, нали?

Аз лично започвам да се чудя дали тази стратегия е удачна. Хем харча повече пари, отколкото съм предвидил, хем взимам неща, които после престояват по седмица, че и повече в хладилника. Някои дори ги изхвърлям в последствие. Мисля си дали няма да е по-разумно, ако пазарувам по-често и по-малко неща от някое близко магазинче. Така ще си взимам продукти само за ден-два до три напред и храната ми няма да застоява у дома. Едновременно с това ще бъде по-прясна и свежа, което е много важно за плодовете и зеленчуците. Знам, че те запазват повече от полезните си витамини и минерали, ако не са престояли в хладилник, а се съхраняват на стайна температура. Поне така съм чувал… ако вие сте на друго мнение, моля, споделете го в коментар.

Междувременно възнамерявам да пробвам тази стратегия с по-честото пазаруване на по-малко неща. Да видим как ще се отрази на бюджета и свободното място в хладилника.

Почивка след почивката

restЕх, хубави почивни дни бяха тези 4-те между 19 и 22 септември. Толкова хубави, че не ми се искаше почивката да свършва и си пуснах отпуска за останалите 3 работни. Събра ми се 1 седмица + 1 уикенд и сега съм готов да изкарам още една такава почивка…

Честно да ви кажа обаче, много добре си изкарах. Организирахме се с компанията и си направихме един 4-дневен трип със следния маршрут. От София тръгнахме в събота до Кюстендил. Не бързахме особено, защото на никой от компанията не му се ставаше рано, пък и от 5-те човека все някой от нас щеше да се успи и да се ядосат останалите. Така че приготвихме се спокойно и към следобеда вече бяхме в Кюстендил. Разходихме се до известната крепост Хисарлъка, от която ви признавам, че останах впечатлен. Кюстенил също ми допадна като град – красив е, спокоен и с леко планински терен. Хапнахме, пийнахме, разходихме се на спокойствие и си легнахме сравнително рано вечерта, че на следващия ден ни предстоеше изпитание…

В неделя се отправихме към х.Осогово, откъдето поехме в посока връх Руен. Бях подготвен, че преходът до там е лек, но мноооого продължителен. По 14 км в посока, та събраха се 28 км. пеша в планински терен, които минахме за около 11-12 часа с почивка от 1 час на върха.

В понеделник, след като бяхме преспали още една вечер в Кюстендил, решихме да отскочим до Мелник и Сандански. Покрай тях разгледахме и Рупите, Петрич, Самуиловата крепост… общо взето пак си повървяхме стабилно.

Nebet_Tebet_Hill_Plovdiv_BulgariaВъв вторник някой от групата ни предложи да сме минели на връщане през Пловдив! Представяте ли си? От Мелник за София през Пловдив. Сериозна отбивка си беше, но и нея я на направихме в името на доброто пътуване. Разходихме се из центъра и Стария град. Хапнахме и там в едно заведение и вечерта се натоварихме за последно в колата. Прибрахме се доста късно в София и всички бяхме изморени. Добре, че аз разполагах с още няколко почивни дни, за да си почина от почивката… От утре обаче се връщам в реалността и към ежедневната работа.

Хубавото българско сирене на Lacrima: най-предпочитаният ордьовър

lacrimaНякога чудили ли сте се кой е онзи ордьовър, който се приготвя лесно, вкусен е и характерен за типично българската кухня? Ами, че това е сиренето, разбира се. Моят най-предпочитан избор сред сирената на пазара са тези на фирма Lacrima. Освен че сиренето им е вкусно и твърдо, допада ми идеята, че мандрата на Lacrima се намира в Пазарджик. Бил съм там и трябва да призная, че климатът в града е приятен, почвите са богати и много от хората в района изкарват прехраната си чрез земеделие. Затова ми изглежда и подходяща среда, в която да се произвеждат типично български продукти, каквито са сиренето и кашкавалът. Lacrima  пък предлагат също така масло, крема сирене и кисело мляко.

Защо обаче твърдя, че именно сиренето е най-добрият ордьовър, на който да се спрете?

Първо, продава се в готов вид и следователно е достатъчно да отидете до магазина и да купите необходимото ви количество. Или пък да отворите вратата на хладилника си и да вземете от задължителните си запаси. Второ, сиренето се допълва перфектно на вкус с малко зехтин и червен пипер. Всеки от нас е пробвал тази комбинация – тя е страхотна и типична за българския вкус. Не съм срещал човек, на когото да не му харесва. Трето, на практика можете да комбинирате този ордьовър с почти всичко – салата, картофи, гювечета и т.н. Да споменавам ли, че идеално си пасва с вино, а бира и пържените картофи със сирене са класика в жанра? Освен това със съвсем леки преработки под формата на запичане или запържване сиренето се превръща в истински шедьовър на кулинарията. Опитвали ли сте например козе сирене на грил? Невероятно е и всеки път, когато ям такова, си облизвам пръстите? А знаете ли някоя рецепта за печено овче сирене с мед? Препоръчвам ви да научите поне една такава и следващия път, когато ви дойдат гости, да им сервирате точно този специалитет. Гарантирам ви, че ще останат очаровани, а вие ще съберете овациите на всички присъстващи. И чисто информативно да знаете, че овчето сирене на Lacrima е подходящо за подобни рецепти. От личен опит ви го казвам 😉