Първа среща

На Никулден, естествено, бях на имен ден на мой приятел. Беше организирал парти в домашна обстановка с доста хора, някои от които дори самият аз не познавах. Като се има в предвид какви са цените по заведенията и какви са възможностите на хората, мисля, че беше избрал по-добрия вариант, вместо да ходим навън – да се съберем в неговата квартира. На купона се запознах с едно много симпатично момиче. Цяла вечер я гледах, някак се открояваше от всички останали в стаята и реших поне да я заговоря. Оказа се, че освен много красива е и много умна и забавна, което не е много често срещана комбинация. Започнахме да говорим за всякакви неща, сменихме толкова различни теми на разговор, че времето отлетя без да разберем. Но така става, когато ти е приятно в компанията на някой. През цялата вечер флиртувахме, дори разменихме телефоните си и се уговорихме веднага за следващия ден да се видим за по кафе. Всичко вървеше чудесно, дори за миг си помислих, че мога да се влюбя и да създам връзка с това момиче. Изведнъж телефонът и звънна и тя каза, че гаджето и я търси, извини се и отиде да говори с него. Аз останах напълно потресен, понеже за 4-5 часа разговор няма как да не споменеш, че си обвързан с някого. След малко тя се върна и каза, че трябва да тръгва понеже той идвал да я вземе. Нищо не казах, само помахах с ръка за довиждане. След целия този случай останах изумен. Не бих казал, че съм наранен, по скоро се изненадах как е възможно след всички неща, които си казахме тя да не можа да вмъкне, че има гадже. От сега нататък всеки мой разговор с привлекателно момиче ще започва с въпроса дали е свободна или не.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *