Пътят

По принцип съм против една много устойчива черта на българската народопсихология да гледаме с широко отворени очи какво ще ни кажат чуждите авторитети – преди от Изток, сега от Запад. Само чакаме някой да ни даде начална скорост в някаква посока, да каже нещо по телевизията за това, какъв е пътят, който трябва да следваме, и ние вече сме на стартовата линия и си затягаме връзките на маратонките. Затова винаги съм много скептичен към чужди експерти, които от години ни дават съвети как да се оправим. Когато обаче става въпрос за хора, доказали се, от които очевидно има какво да откраднем поне като основни принципи и насоки, тогава нещата стоят по съвсем различен начин. Преди дни в пресата попаднах на изказване на видния полски икономист Лешек Балцерович, който беше на посещение в България – по какъв повод, не разбрах. За по-младите или тези, които не са изкушени чак толкова от политика и името на този поляк е минало покрай ушите им, става въпрос за един от видните активисти на “Солидарност”, главния им икономически експерт, а след демократичните промени в Полша стратег на плана, известен като “Балцерович”, план, който вкара за няколко години страната му в съвсем различна икономическа орбита. Та в това изказване полският икономист набеляза две важни различия в начина, по който се е случил преходът у нас, в които може би и се крият и  причините България да продължава да крета икономически. Първата – у нас икономиката е следствие и функция на политиката, или просто казано – човек дръпва в бизнеса си, след като влезе в политиката или след като е получил политически гръб. Такова нещо – споделя Балцерович – в Полша никога не се е случвало. И второто – непрозрачна и нереформирана съдебна система. Според гуруто на икономиката – няма финансов просперитет без ясни правила в държавата, а те могат да се наложат само от една силна и модерна съдебна власт. Което, като гледам първите стъпки на новия правосъден министър, за нас още дълго ще е химера с всичките негативни последици от това. Не започна Зинаида Златанова да търси слабите звена в системата и да ги променя, а се хвана първо да преброи калинките от предишното управление. Били 60 бройки. И 600 да са, те сами ще се преброят и ще отпаднат, когато системата е качествена и не търпи шкарто. Другото е: стани, за да седнат моите хора. И така – 23 години. Засега 23.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *