По-добре глупав и упорит

Мисля си напоследък кой е по-добрият вариант в живота – дали да се родиш с по-ограничени умствени възможности, но за сметка на това да се отличаваш с огромна упоритост и усърдие, или да си природно интелигентен, със силно изявени дарби, но пък да не се отличаваш с амбиция и постоянство при гоненето на целите. Пред очите си съм имал и двата варианта. Имах в класовете един съученик, който, направо да си кажем, не блестеше с акъл – трудно му се отдаваха нещата, много трудно даже, постоянно му помагахме в подготовката, постоянно ползваше и услугите на частни учители за помощни уроци. Изкласи, и то не зле, като се има предвид с какво го беше надарила природата. После записа някаква специалност в Техническия университет – и там мъка, пак частни уроци, но той упорит и много амбициозен, не се отказва. И висшето избута. Но не спря дотук – с помощта на някаква католическа организация го пратиха да учи и в Англия, там как се е справял, нямам данни, но и там изкласи. Същевременно пред себе си през годините съм имал редица примери на хора с блестящ интелект, но недостатъчна упоритост и задълбоченост в гоненето на целите – и като краен резултат са доста по-назад в житейското надбягване. Затова си мисля напоследък, че ако не си имал шанса да се родиш едновременно и умен, и упорит, май по-добрият вариант от това, да си умен, но пък инертен, е да си глупав, но упорит и амбициозен в състезанието на живота. Не мислите ли?!

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *