Прекален светец

Има една приказка: Прекален светец и богу не е драг. И тия дни ми се удаде възможност да разбера какво точно е искал да каже народният гений с нея. И защо и добродетелите също като недостатъците трябва да са с мярка. Събрахме се старата тайфа, по мъжки, дойде и един приятел, който от три-четири години учи в Пловдив, отиде там, защото ходеше с една пловдивчанка, после се разделиха, ама си продължи ученето там. Затова не се виждаме често. Следим се обаче в социалните мрежи и го знам, че много го дърпа здравословният живот – още от едно време си беше така, много спорт, никакви вредности и екскурзии сред природата. От известно време и с йога се занимавал, стана ясно. Няма лошо – не че някога ще се започна занимания с йога, но знам, че е хубаво нещо, освен физическите упражнения и вегетарианския режим, йога, казват, било и философия, начин на живот. Пак казвам, няма лошо – стига да не се опитваш от своя философия и свой начин на живот да го натрапваш непоискано и на другите. Че си поръча само треви, пък и правеше половин час уговорки със сервитьорката как точно да му ги приготвят, го преглътнах някак. Ама като взе и да ни обяснява колко нездравословно живеем, колко вреден бил алкохолът и как ще патим, вече ми прекипя. Обясних му, че личното ми пространство е дотам, докъдето ми стигат протегнатите ръце, и в него мога да ям свинско, да пия вино и прочие самоубийствени неща, в неговото си той, като иска, да хрупа треволяк. Добре че се знаем от деца, та обърнахме накрая всичко на майтап. Но правилно го е казал народът за светците и за драгостта – затова внимавайте с крайностите, още повече с натрапването им на околните.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *