Абсолютно (не)очаквано тази година България остава без представител за престижния песенен конкурс „Евровизия“, който през май 2014 ще се проведе в Копенхаген. То така или иначе всяка година у нас не минава без скандал: не беше Човекът (без) глас, нагласени финалисти, крадени песни, как така Софи Маринова ще ни представя, защо Азис щял да припява на Мариана Попова… обаче все си мисля, че най-големият скандал е липсата на такъв поради липсата на български представители. Официалното обяснение по случая е, че пари няма, но то в нашата мила родина никога не е и имало.
Та мисълта ми е защо съсипваме културата си, пренебрегваме изкуството и винаги за тях пари няма? По принцип културните индустрии са рискови и навсякъде по света (изключваме Холивуд), когато инвестираш в кино, култура, арт, възвращаемостта е под въпрос. От друга страна, ако не се стимулират същите тези индустрии обаче, то националната културна идентичност е поставена под въпрос и застрашена от изчезване.
А може би това целим? Да се слеем с масата, да не изпъкваме или ако, то да е със силиконови гърди, плът, безсмислени текстове и пошлост? Защото, Бога ми, не е нормално балканските ни съседи да ни свързват единствено с Азис и Андреа.
Така че сбогом, Евровизия! Не че и някога сме вярвали в чистотата и справедливостта ти, но беше хубаво да спорим с теб пред телевизионните екрани, а и никога няма да забравим емоцията и гордостта, които ни даде през 2007 в лицето на Елица, Стунджи и песента „Вода“.
С уважение и сантимент,
твое некултурно и немузикално дете България