Слухтене

sluhteneНе знам защо, но като започнах днешната си тема, първото нещо, за което се сетих, е героят на Вазов от “Под игото” Кириак Стефчов. Както го нарича класикът, млад човек с ръждиви понятия и турско ухо. Като слагам акцента на второто, защото човекът, който провокира днешните ми размисли, съвсем не може да мине за млад.

Май във всеки един колектив има по едно такова “ухо” –  човек, който слухти какво се случва и с повод и без повод предава информацията на ръководството – обикновено представена преиначена и субективно – последното е съвсем нормално, защото всеки възприема света според собствените си виждания, манталитет, морал, възпитание и каквото още се сетите.

Е, една конфликтна работна ситуация преди няколко дни, от тия, дето ги има навсякъде, където се работи, стана повод за по-задълбочен разговор с шефа ми. Не от ония неприятни разговори с обвинения, а конструктивен разговор, в който трябваше да се идентифицира проблемът и да се помисли как да се тушират подобни неща в бъдеще. Е, по време на тоя разговор стана ясно, че шефът ми, макар да идва доста рядко в офиса, всъщност е идеално информиран, при това с подробности, от които пък стана ясно от кого, за това, което се случва или не се случва в негово отсъствие. И за да е пълна картинката – нещата са представени по възможно най-неверния и необективен начин.

Слава богу, началникът ми е от тая порода разумни люде, които умеят да слушат и да чуват това, което им казваш, разумните аргументи, които излагаш, и мисля, доста добре се ориентира в заблуждението, в което е бил въведен.

Аз обаче си мисля, колко продуктивно и печелившо в живота и в работата е моето виждане, че ако има някакви дребни търкания в един колектив, те трябва да се решават между колеги, че говоренето на ушенце на шефа за колеги и окепазяващите коментари са клепане. По тая причина и не го практикувам. Но хората го правят.

Което, откъдето и да го погледнеш, означава едно-единствено нещо, че ако случайността не ти предостави шанс да кажеш истината, си загубил не само битката, но и войната. Просто защото си на чужда територия. Пък както знаете у дома и стените помагат, а и… имат уши.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *