Стани, да седна

Мненията за обявеното от правителството 10-процентно съкращаване на щата в централната държавна администрация се блъскат от едната крайност в другата. Обикновено хората, които от години работят в частния сектор и гледат – не без основание – на чиновниците с лошо око, като на хора, които по цял ден клатят крака, чакат да стане пет часа, за да си тръгнат, и да дойде 20-то число на месеца, за да си получат заплатата, бурно аплодират това решение.

Тези, които пък спадат към категорията на така наречените държавни служители или пък на роднините им, са на коренно противоположно мнение.

stt

Без сантименти обаче, дайте да видим какво се случва чисто икономически при една подобна мярка и наистина ли тя е в състояние не само да облекчи държавния бюджет, но и да даде едни по-дълготрайно благоприятни отражения.

Обективно за финансовите измерения – повечето от тези хора по закон ще получат поне шестмесечно обезщетение за скоропостижно прекратените си трудови договори. След това поне шест месеца, а може би и повече, ще се наредят на опашките за безработни и ще получаван не малки суми, като се има предвид, че са осигурявани върху пълния размер на заплатите си. Дотук да виждате някакъв сериозен финансов ефект от подобна мярка!? Защото аз – не.

Няма да говоря за категорично негативното влияние на подобна мярка върху нивата на безработицата.

Очевидно логиката е една – старата “стани, да седна”. Или иначе казано – новата власт иска да се освободи от партизаните на старата, нагласени на сладки държавни службички. И после с различни маневри и козметични промени да възстанови щата и да нагласи хората си.

Само не мога да разбера защо пак ние ще им плащаме сметката. И  на старите, и на новите.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *