Ветрената мелница

vetrena-melnicaСпомняте ли си оня жизнерадостен разказ на Елин Пелин, носещ същото име като заглавието на днешния ми материал или по-скоро обратното. 🙂 E, в него единият от героите произнасяше знаменитата реплика: залудо работи, залудо не стой. Като еманация на философията, че всеки труд, всяко усилие, макар и на пръв поглед да изглеждат безсмислени и непродуктивни, всъщност са много по-смислени от бездействието. Не знам защо се сетих за точно за този разказ, когато преди дни попаднах на информация как кмет на едно пазарджишко село закупил от някакво поделение стар и бракуван танк, циментирал го на селския площад и сега танкът гордо извисява дуло към небето и пълни с гордост кметското сърце. Мечта му било – отдавна. И някакакъв друг вид оръдие му било блян от младежките години – и за него събирал средства, скоро и то щяло да се напери на мегдана. Може би в тоя момент намерих някакви допирни точки с героите на разказа – в преследването и постигането на мечтата, па макар и за околните да изглежда лековата и не особено читава.

По-нататък от материала обаче ставаше ясно, че жителите на същото село след цифровизацията останали без телевизия. И тогава си представих как едни възрастни хора – защото повечето жители на български села са точно такива – от месец насам са изгубили връзка със света, но пък за сметка на това, като излязат да се поразходят по главната улица, се чувстват като в музей на бойната техника. И си викам що не впрегна тоя кмет усилията си – включително и финансови – в опити да осигури по някакъв начин на съселяните си телевизионен сигнал. Така де – вече индианците в Мексико си правят собствени мобилни мрежи, та едно българско село ли ще стои без телевизия.

И тогава си дадох сметка, че тази история се приближава много повече до народната приказка: На гол тумбак – чифте пищови, отколкото до който и да е Елин-Пелинов разказ.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *