Сигурно няма да съм единственият, който подхваща темата за скандалите в Българската православна църква – грозни, недостойни и отвратителни. Още повече в контекста на светлите празнични дни, които предстоят. Дни, в които божиите служители, така да се каже, трябва да бъдат медиатори и излъчватели на божията скромност, доброта и смирение.
То не бяха скандални еротични разговори и снимки по скайп между някакъв младеж и монах от български манастир. То не бяха обвинения за умишлено убийство на блаженопочившия митрополит Кирил. За да се стигне до върха опреди няколко дни – когато в мрежата изтече клип с игумена на Бачковския манастир, в който три-четири надарени монахини или служителки в обителта – не става ясно – му правят еротични масажи. Само ден-два престоя въпросният клип в мрежата и след това беше свален от администраторите на ютуб заради непристойно съдържание – вероятно по сигнал, може да се досетим откъде.
Не са от най-читавите посредниците ни с Господ, това е ясно. Ако не всички, то поне една доста голяма част от тях.
После обаче се запитах: защо не? И веднага пояснявам.
Защо да може един български политик, от когото зависи в момента гласуването в парламента, в този смисъл и бъдещето на страната, да води на наш гръб охолен живот, да прави екзотични воаяжи с младата си приятелка, също депутат, до Хавана, да се припича по халат – пак с народни пари – на терасата на един от най-елитните парижки хотели във възможно най-скъпия апартамент, а да не може примерно пловдивският митрополит Николай да носи неприлично скъпи часовници и да се вози в лъскави лимузини.
Ами трябва може или да не може еднакво и за едните, и за другите. Защото, както каза преди година един свещеник, с когото се запознах случайно при освещаването на един партиен офис, по повод на скандалите с духовенството – при нас е като при вас.