В последно време започнах много по-съсредоточено да се вслушвам в текстовете на песните. Не българските песни, разбира се. В тях се вслушвам макар не винаги да ми харесва това, което чувам. Знам, че сред много от чуждите също има посредственост и ниско качество, но най-вероятно аз притежавам по-избирателна пропускливост за това кое да чувам сред всичко, което слушам. И тъй като примерите са много по-полезни от многословието, ето ви два:
– Haters gonna hate.
– The best people in life are free.
Надявам се, че можете да си преведете значението на първия израз, защото той е малко по-специфичен. Аз възнамерявам да насоча размислите си към втория, който се превежда така: „Най-ценните хора в живота са тези, за които не се налага да плащаш“. Да плащаш какво? Приятелството им, присъствието им в живота ти, помощта им, мълчанието им, подкрепата им? Кое от всичките? Нима това не са неща, които се подразбират? Нима приятелите не са именно такива хора, на които можеш да разчиташ, които те подкрепят, обичат, пазят тайните ти, съветват те и в крайна сметка не те съдят, нито ти се присмиват зад гърба? Истина е, че най-ценните ти хора никога няма те поставят в неприятна ситуация. Те винаги ще са зад теб и ще те бутат напред без да изискват нищо в замяна. Те ще се отзовават при нужда без значение какво ще им коства това. И по-важното е, че ще го направят безплатно, защото знаят, че ако те са в неизгодна позиция, ти самият също ще си готов да се отзовеш веднага.
Такива хора се намират трудно… отнема години, докато даден човек ти стане толкова близък и именно поради всичко изброено той е толкова ценен. Не можеш да купиш ничие истинско приятелство, затова то е „free“, на практика е безценно. Лошото е, че когато започнеш да се издигаш и да преуспяваш, най-лесно се губят именно връзките с подобни хора. Личният ми съвет е да не позволявате това да се случва. Изградените отношения на доверие струват много повече, отклокото шепа пари.