Честно да ви кажа, харесвам София. Живея тук прекалено дълго време, за да не я харесвам. Тя е от онези градове, които сякаш имат собствен живот. Хората навсякъде са различни, местата, които да посетиш, са многообразни, а възможностите – почти неограничени.
Ако има един главен недостатък, който да посоча на родната ми столица – това е трафикът. Предвижването с градски транспорт или с личен автомобил тук би могло да закали нервите на всеки един човек. Метрото е най-разумният и бърз избор за предвижване от точка до точка, стига да е удобно като локация.
Сега обаче в София текат толкова ремонти, че могат да изкарат извън контрол и най-спокойният човек. Стеснени са бул. Цариградско шосе, бул. Ал. Малинов… Честно казано, не ми се изброява поименно къде и какво се прави. Софиянци си ги знаем тези места… Обаче искам да попитам следното: Що за ремонти са това в действителност? Работниците правят каквото правят през деня, следобед си обират багажите и се прибират, а вечер, когато е най-спокойно и почти няма трафик, заграденият участък пустее. Подобно е положението и по магистралата към Пловдив, по която не можеш да мениш 120 км за по-малко от 2 ч. Това нормално ли е?
Поправете ме, ако греша, но все си мисля, че по-умни глави от нас, са решили проблема отдавна. В Европа, когато се налага да се затварят булеварди, се наемат екипи, които работят денонощно включително и през почивните дни. Работниците се редуват на смени и вероятно им се плаща повече за нощните, но не е ли по-добре така? Защото за гражданите възникналия дискомфорт ще трае около 3 седмици, вместо 2 месеца. И хората няма да се изнервят допълнително, понеже хем няма как да се приберат у дома, хем ремонтните площадки пустеят.