Имам роднини на село, като малък често съм им гостувал, пък и сега понякога, когато имат нужда от помощ, обикновено когато се обира продукцията, ме викат да им помагам за кърска работа. И знам, че не е лесна тая работа, никак даже. Всяко едно нещо, което нивата ражда, си иска грижа, поливане, наторяване и т. н. И нерядко целият този труд само за няколко минути, по капризите на природата, отива на кино. Затова не съм от тия граждани, дето цъкат с език на пазара колко е скъпо и колко богатеят тия земеделски производители. Първо, защото по-голямата част от тия, които продават на пазара, не са никакви земеделски производители, а най-обикновени прекупвачи, които купуват евтино, почти на безценица, продукцията от хората с напуканите от кърска работа ръце и почернели от слънцето лица, след което вкарват в действие калкулатор, само че познават само една негова функция – функцията умножение, при това по няколко пъти. И второ, защото, както вече споменах, имам уважение на селския труд. Направи ми впечатление тази година обаче, че дините, и гръцките, и българските, държат цена, на различни места се продават между петдесет и шейсет стотинки за килограм, и не поевтиняват. Викам си, сигурно не е добра реколтата тая година – затова. Да, ама оня ден излязох от града и на междуградските пътища гледам хората масово изкарали големи купчини дини и продават. И сега внимание – на цена 20 ст. за килограм. Хайде кажете ми сега къде я има тая работа. Четирийсет стотинки марж. И като се има предвид, че една средно голяма диня тежи 6-7 кг. Смятайте за какво иде реч. Нека им е зле на прекупвачите. Ама стояли на студено зимата, пък лятото на горещо – ами ще стоят.