Мисля, че колкото повече пораства човек, толкова по-отговорен трябва да става. С всяка следваща година всеки от нас се приближава към това един ден да има свое семейство, за което да се грижи. В един такъв момент не трябва да си нито безотговорен, нито несериозен. Имаш ли дете например, тогава поемаш грижата за друго човешко същество, което в началото е винаги беззащитно и се нуждае от специални грижи. Да се грижиш добре за него е отговорно, но има една тънка разлика между това да бъдеш отговорен и да бъдеш сериозен.
Ето пример… Имам една колежка, която е винаги сериозна. Почти не говори, рядко се усмихва, а чувството й за хумор е под всякаква критика. Не знам каква е извън работното място, но тук е именно такава. Естествено, работодателите искат служителите им да са винаги такива, но… на мен ми идва малко в повече. Атмосферата се напряга и въздухът сякаш става по-тежък.
Отговорността е нещо друго. Не е нужно да си сериозен, за да бъдеш отговорен. Да кажем, че някое момиче е забременяло по време на следването си в университета. Отговорно в случая е да роди детето, да завърши образованието си колкото може по-бързо и да се грижи за бебето си. Междувременно да се опитва да подреди живота си по новите му правила и т.н. Това обаче не означава да спре да излиза в с приятелите и да се шегува с тях. Не означава да изгубиш „вкуса“ за живота. Можеш да се забавляваш и да си отговорен едновременно.
И въпреки че чувството за отговорност и сериозност се изграждат с времето и опита, понякога е трудно да ги контролираш. Имам едни познати например, които са брат и сестра. Момичето е с няколко години по-малко, но още като ученичка беше много по-дейна и по-зряла. Момчето, от своя страна, все още има навици, които вече не му прилягат на възрастта, но… всяко нещо с времето си. Ще се научи да се държи отговорно, когато му дойде времето. Дано само разбере, че моментът е наистина настъпил.