По-начетените сигурно знаят Езоповата басня за мравката и скакалеца, а пък паметливите сигурно вече са се сетили, че заглавието е част от едно много популярно още от детската градина стихче за работливата мравка, която цяло лято съвестно събира хранителни запаси за зимата, и гиди дъртия мързелан щуреца, който по същото време стърже безотговорно по цигулката. Внасям малко чувство за хумор, макар че тази прелюдия не е близка тематично с история, която ще ви разкажа. А тя е колкото комична, толкова и драматична по моя преценка. Става въпрос за едно мъжко кенгуру, което преди около месец е избягало от частен зоологически парк на виден пловдивски бизнесмен и обикаля Родопската яка. Местните разказват интересни и усмихнати истории за Австралиеца, както е по-популярен в медиите – как се появява ненадейно под черешовите дървета, които обират, и им бърника в щайгите, как си пълни торбичката с череши, как звънят на телефон 112 и отсреща ги мислят за луди или пияни и т. н. Собственикът е обявил награда за този, който залови животинчето живо, ама как се хваща животно, чийто скок е с дължина около четири метра и вече е усетило свободата. И сега вече сериозно – до есента е топло, по дърветата има плодове, няма драма за животното. Какво се случва обаче зимата с едно уплашено от непознатите атмосферни условия младо животно, изтощено от глад и отглеждано до този момент в клетка и не изработило никакви умения за самозащита. Доколкото си спомням от часовете по география, кенгурата живеят в Австралия, а там е топло през цялата година.
В заключение – очевидно премина модата на отглеждането на мечки, лъвове и тигри, не точно отмина, а държавата я отмени, като конфискува животните и им осигури безопасни и спокойни условия за живот. Очевидно е дошла нова мода – на по-екзотични животни, не е ли ред и държавата да дойде.