Може да звучи като нещо от приказка, но преди интернет, мобилни телефони и дори преди телеграфа, хората са разчитали на… гълъби. Не какви да е, а пощенски гълъби – пернати пратеници със забележително чувство за ориентация и удивителна преданост към дома си.
Пощенските гълъби не носят съобщения „в посока“, а винаги се връщат у дома. Затова, ако искаш да изпратиш писмо, трябва първо да вземеш гълъб от неговия гълъбарник и да го отведеш на друго място. Там слагаш малко, навито съобщение в миниатюрна капсула, която се прикрепя към крака му. Пуснеш ли го – той веднага тръгва към родния си гълъбарник, където получателят чака и разчита какво му пишеш.
Отглеждането на такива гълъби започва още, когато са малки. Учат се да разпознават своя дом, а после започва тренировката – първо на къси разстояния, после все по-далеч. Така постепенно развиват невероятната си способност да се ориентират и да намират пътя обратно. Смята се, че се водят по слънчевата светлина, земния магнитен полюс и дори по миризмите във въздуха.
Най-опитните пощенски гълъби могат да прелетят до 1000 километра за ден, при това със скорост от около 80 до 100 километра в час. Истински летящи куриери!
Гълъбите играят особено важна роля във време на война. През Първата и Втората световна война те са били част от специални военни звена. Един от най-прочутите гълъби в историята е Cher Ami – малко пернато чудо, което през 1918 г. спасява живота на над 200 американски войници. Въпреки че е прострелян в гърдите и губи едното си око, той успява да достави съдбоносното послание. За храбростта си Cher Ami получава медали, а тялото му и до днес се пази в Националния музей на американската история във Вашингтон – като напомняне, че понякога най-верните герои са с крила, а не с пагони.
