Напоследък много недоволствам от нашата мила родина и вчера, когато си плащах сметката за кабелна телевизия и интернет съвсем случайно си спомних за едно интересно преживяване в Русия. Тази година ми се наложи да ходя по работа до Москва и беше меко казано потресаващо. Първоначално бях много ентусиазиран, че ще видя Червения площад и някои други забележителности, но московската действителност ми удари шамар. Първо в общежитието, в което трябваше да остана понеже е по-евтино и през лятото не се ползва от студенти имаше много неприятни изненади. Оказа се, че има режим на водата и аз съм уцелил периода, когато 2 седмици няма да има нито капка топла вода, а интернета беше със скоростта, която ние ползвахме преди 10 години. На всичкото отгоре на моя етаж имаше някаква кухня която приготвяше храна за близкия стол за хранене. Нямам думи за миризмата, която се носеше от тази храна. Никой не искаше да ми говори на английски, че даже някои се почувстваха обидени защо аз не говоря техния език. Изобщо цялата им народо-психология ме изуми. Червения площад не се оказа нещо кой знае какво, освен това беше крив и отдалеч се вижда като наклонил се на една страна. Другото, което ми направи голямо впечатление беше огромното количество на цивилни и униформени полицаи, които се разхождаха по улиците и като чуят, че говориш на чужд език веднага те гледат лошо и подозрително.
Всеки път, когато нещо недоволствам си спомням какви неща видях в Москва и съм много щастлив и радостен, че си живея тук в нашата малка България, дори с всичките си недостатъци превъзхожда много други държави.
Google+ Comments