Хората, които са с хуманитарно образование, няма как да не знаят какво означава тази дата – това е денят, в който Българската православна църква чества паметта братята Кирил и Методий. На този ден преди години се е чествал по стар стил и Денят на славянската писменост, днешният 24 май. Освен църковен празник обаче, съвсем символично 
само преди няколко години 11 май беше избран и за официален професионален празник на библиотекарите. И понеже съм сигурен, че този факт е слабо известен, а в същото време смятам, че трудът и усилията на тези хора за запазването на библиотеките и читалищата като място, в което се срещат знанието, българщината и любовта към книгата, заслужава да бъде широко празнуван и уважен, съм решил да драсна следващите няколко реда.
Първо искам да подчертая цялата условност, с която приемам на библиотекарите и преди, и сега да се гледа като на хора, които практикуват определена професия – това винаги е било мисия. В миналото – мисия по запазването на българския корен от асимилацията на поробителя и превръщането на малките селски читалища в място, в което са се генерирали повечето прогресивни идеи на тогавашната интелигенция. Днес – отново борба за съхранението на отличителните ни черти като нация, на колорита, който ни прави да личим в сивото поле на културна и всякаква друга глобализация и уеднаквяване. И всичко това срещу срамната заплата от 300 лева. Има ли някой, който си мисли, че хората, които работят в българските библиотеки и читалища и ежедневно полагат извънредни усилия да съхранят и обогатят книжния фонд и да запазят библиотеките като огнище на родолюбието, гледат на това, с което се занимават, просто като на една професия и като възможност да се препитават – последното съвсем очевидно е невъзможно.
Затова да честитим тази наистина специална дата на съвременните мисионери на българщината и да им пожелаем успех в борбата със световното уеднаквяването и с теслата на държавата.