Навремето когато аз бях ученик Националния празник се отбелязваше като голямо събитие. Но и самите ние макар да сме били деца го усещахме като ден, който трябва да се почете. Разбираемо сега, че децата и подрастващите не са запознати с нищо, най-малкото с историята на България. А и учебниците са само един субективен източник на информация, който всяка година се пренаписва, изменя, че дори някои започнаха и да твърдят, че нямало турско робство, а турско присъствие.
Страхувам се, като си помисля какъв облик ще придобие истината за историята ни за бъдещите поколения напред. Очевидно докато някои държави бранят историята си, като нещо олицетворяващо народността им, ние сме готови да направим каквото ни кажат само, за да вземем пари от някъде. А в повечето случаи дори не ни дават нищо, всичко е борба на някакви висши интереси. Идеята ми е, че едно време учехме история, в истинския смисъл на думата. Учехме това, което прадядовците и прабабите ни можеха да разказват от първо лице, заедно с всички ужасни и смразяващи истории за насилие и жестокост. А днес някой някъде се опитва да каже, че Баташкото клане било фикция, не история, а просто легенда. Само човек, който не е влизал в Баташката църква може да повярва на тази подла лъжа. Спомням си, че от училище ни заведоха на екскурзия и църквата беше една от многото дестинации, които трябваше да посетим. Още с влизането тръпки ме побиха и настръхнах, беше незабравимо преживяване. Трети март е най-големия Български празник и би трябвало да се отбелязва, като такъв.