Казах ви аз преди време, че идва мощна лява вълна в Европа, вие не ми повярвахте. Ще помете богатите – и помен няма да остане от богатството им. Социалистът Франсоа Оланд се оказа Робин Худ, облечен в политическа власт – ще натовари богатите, с доход над 1 милион евро, с данък 75 процента и окото му няма да мигне. Е, няма да ги раздава на бедните, но пък щял да стабилизира икономиката – френската, разбира се. Да знаех френски, да му кажа, че у нас – и леви, и десни правителства – от години прибират и от бедни, и от богати, но най-вече от тия, които си плащат съвестно, над 50 процента от доходите под различна форма, от което не е последвала прокопсия нито за държавата, нито за данъкоплатците. Напротив, оказа се, че тия дни отново ще станем свидетели на нещо, което наблюдавахме в началото на 90-те, когато бедните ни съграждани се редяха на опашка пред католическите мисии, за да получат пакети с основни хранителни продукти – ориз, олио, макарони и пр. След повече от 20 години демократични напъни от всички възможни политически посоки и несъстояли се икономически реформатори от всякакъв калибър, изстрадалият български бедняк отново ще се нареди на опашката за брашно, ориз и олио – като изнемощял от глад африканец, който гледа с надежда към небето от някой прелитащ ниско самолет да пуснат хуманитарна помощ. Все си мисля, че ако не са достатъчни като политици и не са в състояние да осигурят препитанието и поминъка на народа си, е редно барем да пазят достойнството му.