Колкото и да не ми се иска да засягам темата с предстоящите парламентарни избори в България, няма как да не го направя. Все пак това е изключително важен момент, от който зависи бъдещето на милиони за четири години напред. Затова трябва да се отдели време на този въпрос и да се запитаме дали наистина сме готови за така мечтаната промяна.
В този материал в блога няма да засягам политиките и програмите на партиите. Не мога да кажа, че съм впечатлен от обещанията им или пък от стратегията им за работа за народа. Смятам, че по този казус доста се разглася и по медиите, и от други вещи в темата лица. По-скоро ми се иска да споделя мнение за готовността ни за промяна.
Последните 30 години от така наречения Преход, определено бяха и все още са трудни за голяма част от населението. Все си мислим и искаме този етап да върши, но той все ни изненадва. С надежда мечтаехме за времето, в което ще се превърнем в нормална и стабилна европейска държава. И след толкова много изминати години аз започвам да се чудя дали ние сме готови за излизане от статуквото?
За да се получи толкова драстично излизане от зоната на несигурността и преминаване към сигурност във всяко едно отношение, не се изискват само добри политици. Колкото и странно да звучи, необходим е и народ, който да е образован, да е възпитан и с критично мислене. Той не бива да забравя, че като съвкупност от множества, има сила, голяма сила. Той може да избира и да сваля, и да създава по-добри възможности.
Може би моите мисли са много идеалистични, но вие питали ли сте се колко хора познавате, които да отговарят на горното описание? Със сигурност техният брой е не малък, но се нуждаем и от още самоусъвършенстване. Така ще може да спомогнем за израждането на общо добро бъдеще. А за това ни трябва време.