Този текст в блога се роди спонтанно, точно след церемонията по връчване на наградите „Оскар“. Както всички знаете, тази година бе историческа и за нас, българите, защото имахме и номинирана наша сънародничка и то в категория за поддържаща роля. Признанието е голямо, но какви всъщност донесе то – нов филм, награда, слава или нещо друго?

Първо искам да изкажа своите почитания към Мария Бакалова. Колкото и нелепа да изглежда нейната роля за някои от вас, то аз имам друго мнение. Всъщност Мария е надскочила себе си и възможностите си. „Борат“ е филм-импровизация и тук не се действа с предварителни сценарии, а мислиш на момента. Ето тук е майсторството да заснемеш нещо естествено, да имаш цел, а никой да не разбере. Браво!

Така че съвсем очаквано Американската филмова академия видя трудността на ролята и самата метаморфоза на образа на Бакалова. Същите качества забелязаха и редица режисьори, актьори и специалисти. Затова нашата сънародничка беше радушно приета в гилдията, дори и от самия Брад Пит. Затова последваха и предложения за редица филми.

За съжаление наградата не я спечели Мария, но въпреки това тя ѝ осигури вниманието и честта, които заслужава. Така че спечели много повече. Освен, разбира се, нас българите. Аз не мога да повярвам какви коментари прочетох в социалната мрежа след церемонията. И чак се питам защо?

В момент, в който целия свят, всички световни медии, обсипват Бакалова с поздравления – за филма, за ролята, за начина ѝ на обличане, за цялостното ѝ представяне, ние недоволстваме. Мария навсякъде казва как се гордее, че е българка, а ние я отритваме. Не бива. Защото тя може да е ключът ни към световната киносцена и да сбъдне мечтата на мнозина. Славата, филмите и наградите вървят ръка за ръка, нека не го забравяме.

Google+ Comments

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *