Гледах по телевизията тия дни репортаж за Мъжкото хоро, което се провежда всяка година в Калофер по стара традиция, ще се проведе и тази година на Богоявление. Обясняваше в репортажа кметът на Калофер, че традицията е стара, на повече от 200 години и че даже в комунистическите години хората от Калофер не са я прекъсвали. Почвали приготовленията седмица преди това, подготовка на традиционни носиии, а в самата нощ преди Богоявление мъжете, участници в хорото, се събирали на тайни места и се подготвяли подобаващо с червено вино и патриотични песни за студените води на Тунджа, в които под съпровода на тъпани и гайди извиват хорото точно в осем часа сутринта. В последните години доста се шуми около този уникален не само за страната ни ритуал и затова не ми се иска да пиша за самото хоро, а ей така да споделя едни мои, вероятно ще ги квалифицирате като не много мъжки мисли 🙂 Хубаво нещо са ритуалите и обичаите, добре е да ги пазим, но да ви кажа честно нещо ми убягва нормалността на масовостта, която придобива в последните години точно този обичай. Гледал съм научнопопулярни филми за моржуването, чувал съм теории за това, как като подложиш тялото си на рязко охлаждане, в него се събуждат всякакви защитни сили и имунитетът ти едва ни не удря в небесата. Ама съм сигурен, че всяко джипи в България ще ви каже, че няма как влизане в ледените води на река в ранна януарска утрин без специална екипировка да е полезно. Особено за деца, чиито амбициозни родители вкарват във водата. Не съм против запазването на традициите, особено на такива, които са уникални – дразни ме обаче масовостта и вкарването на деца в тях. Нека да си се изпълнява ритуалът, но от подготвени и тренирани възрастни мъже. Иначе е като да влезеш неподготвен в нестинарски огън – може да се изгориш фатално.