Замисляли ли сте се, че прекарвате по-голямата част от живота си на работа? Давате част от личното си време на някой друг срещу заплащане. А можеше да е по друг начин, ако светът беше устроен другояче. Можеше да прекарвате повече време със семейството си, да обръщате повече внимание на децата си, да пътувате повече и да опознавате нови светове. Това са само някои от нещата, които бихте могли да правите, ако не бяхте ангажирани с работа.
Не че не си харесвам работата, даже я върша с удоволствие, но усещам как тя отнема ценно време, което би могло да бъде прекарано с близките ми. Искам да имам време и за важните хора в живота ми, но усещам как след тежък работен ден не мога да им дам вниманието, което заслужават. Някак не ми достига време за всичко, постепенно се натрупва и една умора. Понякога имам чувството, че живея за онези 20 дни отпуска, които чакам с нетърпение всяка година. Сигурно много от вас също са така. Тогава мога да се реванширам за моето отсъствие до някаква степен. И все пак ми е някак гузно.
Преди обаче това да се е превърнало в изповед на един работещ човек, ще завърша със следното – и все пак трябва да се работи.