Познато ви е, нали? Предполагам, че и на вас ви се е случвало неволно да ъъъ-кате и еее-кате. Всъщност какво ли питам? Разбира се, че се случва на всеки един от нас. Истината е, че тези звуци са нормални за всеки човек и именно те ни карат да звучим нормално. Мога да ви докажа, че е така, както и да ви покажа защо не трябва да се срамувате от това, че дикцията ви не е перфектна.
Пуснете си произволна радио станция и се заслушайте как говорят водещите. Абстрахирайте се от това какво казват, а обърнете повече внимание на това какво казват. Ще забележите, че няма човек, който не казва поне по едно излишно „а“, „ъ“, „е“ и т.н. Хората, които не го правят, най-вероятно четат готов текст, а не говорят свободно. И кажете ми, не ви ли звучат те някак си изкуствено? Когато слушате някого без да го виждате, леките му говорни „дефекти“ го правят да звучи едва ли не „по-човешки“. Това е една от причината, поради които е препоръчително да говорите свободно и до някаква степен да импровизирате, когато изнасяте презентация или говорите публично. Четенето предразполага към монотонен тембър на гласа, докато естественият говор е по-ангажиращ за аудиторията.
Въпреки че не съм експерт в успешното презентиране и не съм гостувал в някое радио предаване, ще си позволя да дам съвет на хората, на които им се налага да говорят пред публики. Не четете и не се притеснявайте от леките си дефекти, защото те са нормални за всички ни. Позволявайте си да импровизирате поне от време на време, защото импровизацията често се оказва по-успешна от стриктното следване на предварително подготвен план.