Продължавам с темата от миналия път, защото се оказа, че без да съм се докосвал лично до проблема, някак интуитивно съм го усетил в дълбочина. Тия дни попаднах в сайта на в. “Сега” на писмо, което беше озаглавено “Аз съм майката на Адам Ланза”. За тия, които не могат да се сетят кой е Адам Ланза, това е момчето, което наскоро откри огън в детско учебно заведение в Америка и първо уби майка си, а след това над двайсет деца. Та в това писмо майка на 13-годишно момче с психични проблеми от Америка казва истината за изместването на проблема от действителната му плоскост – големият разговор в обществото не трябва да е разговорът за това, колко строг да е режимът за притежание на огнестрелно оръжие, големият разговорът трябва да е за психичното здраве на хората и какви грижи полага държавата за това. Писмото е много хубаво и силно – такова, каквото може да напише лично изстрадал проблема човек, – и затова няма да се опитвам да ви го преразказвам, най-добре е да го намерите и да го прочетете. Само ще ви кажа, че то много точно описва генезиса на хора като Адам Ланза и ще направя изводите от него – и в Америка, която минава за богата и развита страна, над хората със психични проблеми има стигма, и там лечението е скъпо и често недостижимо, и там най-честото решение на проблема е не истинското лечение и терапия на заболяването, а въдворяване заради някоя поредна простъпка в затвор. Ето това е генезисът на трагични събития и мрачни фигури като Адам Ланза. Както и миналия път казах, той и други хора като него са огледало на това, което сме ние като общество – незаинтересовани към хората с психични проблеми и често много-много лоши.