Ден на бездомните животни

Оня ден беше Световен ден на бездомните животни. В тая връзка ми се появиха едни мисли и идеи в главата, та реших да ги споделя с вас. Знаете, българските улици са пълни с нещастни бездомни животни – кучета и котки, които трудно оцеляват в градската джунгла – гладни, жадни, понякога бити и съзнателно измъчвани и убивани, често блъскани от превозни средства. Не знам къде и кога съм чел, но средният живот на едно улично животно е не по-дълъг от две-три години, за сравнение събратята им, отглеждани в домашни условия, живеят в пъти повече. Разбира се, че има такива бездомни животни, които живеят по-дълго, но усреднено се получава това – две-три години. Същевременно, понеже обичам животни и постоянно следя информациите, свързани с тях, чета по специализирани сайтове обяви на много хора, които търсят да купят или някой да им подари породисто животно. И си мисля, ако наистина човек обича животните, а не ги приема като потвърждение и демонстрация на жизнен статус и просперитет, не е ли по-хуманно да осинови едно такова нещастно куче или коте от улицата – хаир да му направи. Така де – домашните ни любимци не са маркова дреха или скъп часовник – та чрез тях да показваме колко сме успели. Пък и ако толкова държат на породисто животно – българските улици са пълни с кучета и котета, които до голяма степен носят аристократични белези на елитни породи – и нищо чудно, повечето от тях са плод на връзката между маркови некастрирани мъжкари, пуснати на воля от стопаните си, или пък породисти домашни женски, кривнали по време на разходка от правия път. Пък и нека не забравяме, че предците на породистите домашни кучета и котки не са дошли от Марс, от природата (улицата) са дошли.

M-Ivanov

See Full Bio