Умишлено изчаках да мине първоначалният шок и впечатления от откриването на Пловдив като Европейска столица на културата 2019, за да мога да направя по-безпристрастен и обективен анализ на случилото се.
факт е, че рекламата на събитието беше сериозна. Всички национални и дузина световни медии присъстваха на откриването, което само по себе си е положителен факта, защото световната общност погледна към малка България и то към древния и любим на много сънародници, град.
Отзвукът в световните медии отново беше положителен. Което накара организаторите на събитието да повярват в качеството на това, което са предложили на публиката.
Вярно е, че титлата, с която се окичи Пловдив, „важи“ за цялата година и не бива да съдим за нещата, които ще се направят предварително и само по едно откриване. Но някак си на всички ни се искаше да се почувстваме окрилени от това събитие. Искаше ми се да ме разтърсят, да ми доставят емоция и да се почувстват като на истински празник на самото откриване.
За съжаление това не се случи. С хората, с които разговарях по темата, също не се беше случило и всеки един повтаряше колко тъпо е било цялото нещо.
Може би сме прекалено критични. Може би сме свикнали да мрънкаме за всичко и да не сме доволни от нищо, което ни се предложи, но истината е, че се почувствах като наблюдател на училищна пиеса на второкласници, и то преди 1989-а година.
Бяха показани абстрактни и модерни неща, които по мое мнение, не бяха предназначени за широката публика. Представлението започна бавно и лежерно, с изпълнение на Теодосии Спасов. Който е брилянтен и изключително въздействащ музикант, но с това ли трябваше да започне откриването на Европейската столица на културата?
За мен, трябваше да се въздейства върху тълпата, да се поеме еуфорията и да се задържи и да се подхрани. Романтичното и леко успивно звучене на кавала на известния българин, със сигурност не помогна за това.
Друг огромен минус в откриването беше звукът. Много от хората, които бяха на по-задни позиции, се оплакваха, че не са успели да чуят нищо, от това което се е случвало на сцената. Което само по себе си не им дава шанс да разберат дали са харесали представлението или не.
Зарята беше прекрасна, но студът – не. Е, поне за това не можем да обвиняваме организаторите.
Охраната и мерките за сигурност бяха на ниво, но счупеният площад, със сигурност много затрудни безопасното предвижване в тълпите от хора.
Като цяло самият откриващ спектакъл е противоречиво нещо, което премина за един ден. За него се говореше много – къде хубаво, къде лошо… Но силно се надявам събитията и програмата, която ще се случи през тази година да надминат многократно впечатленията от откриването и да оставят трайна следа в развитието на този прекрасен град… Защото в крайна сметка, нали това е основната цел на титлата – да се създадат неща, които да останат за поколенията!