Края на годината наближава и с това идва времето и за подновяване на застраховките. И отидох оня ден да си подновя гражданската отговорност при един приятел, който работи в такава фирма, хем и да пием набързо по едно кафе. Офисът им е като търговски обект, на партерен етаж, остъклен целия и със стъклена врата, като търговските обекти. То не че и застраховането не е вид търговия де 🙂 Във въпросния офис работят моят приятел и негов състудент, който му се явява и шеф, и собственик на офиса. След малко ще ви обясня защо съм толкова обстоятелствен. Та въпросната стъклена врата, за която ви казах, е нещо развалена. Ако вместо да я бутнеш, я дръпнеш, засича и после трудно идва в нормално положение. И затова са поставили табела бутни и дръпни. Да, ама в тоя забързан живот кой ти гледа табели. Но да си дойда на думата. Докато стоях там и приятелят ми правеше застраховка, дойде един куриер пеша, да им донесе някаква пратка. Младо момче и в бързината дръпна вратата, вместо да бутне или обратното. И вратата засече. Шефът така грозно се развика на момчето, че чак на мене ми стана неудобно. То, горкото, си тръгна заднишком, постоянно извинявайки се. Вече почти като си тръгвах, историята с вратата се повтори, този път с един излъскан клиент на офиса. И той сбърка посоката, вратата пак засече, само че реакцията на шефа беше повече от сервилна. Няма смисъл май да ви обяснявам повече – жалка история за жалък човек. Ама си викам, като си толкова жалък, поне дай някой лев да ти оправят вратата.