Споделял съм ви със сигурност в някой от предишните си материали, че много ме тегли животът на село, че си мечтая за къщичка с дворче. И един ден, дай боже, се надявам да направя реалност тая своя мечта. Дали обаче?! И ако наистина стане реалност, ще имам ли с кого да споделям живота на село. Не говоря за другарка в живота – това за симпатяга като мен не е проблем:) А за съседи. Попаднах наскоро на потресаваща статистика за броя на обезлюдените напълно само за последната година села в България, както и за стотици още села, в които броят на жителите се брои на пръстите на ръцете. И да не изпадам в позицията на това да броим на хората дните, но въпрос на години е и тези, почти обезлюдени села също да станат необитаеми. Перспективата – все по-шумни и многолюдни градове, все по-мръсен въздух, все по-големи задръствания, все по-малко живеене. И едни прекрасни кътчета, с които е дарена страната ни, с къщи, които се рушат, и със села, които просто изчезват. Не разбирам много от държавни дела, ама ако от мен зависеше нещо, истински бих се притеснил и бих взел спешни мерки. Не знам какви. Но наистина смятам, че държавата трябва да има специална програма, че даже и министерство, което да се грижи за това в тези населени места да се създават условия за нормален живот и поминък, да бъдат живи. Не за друго, ами защото знаете какво става с дърво без корен. Пък, да бъдем честни, на всички големи градове коренът им е там – в обезлюдяваща България.