Знаете, че съм пристрастен към политиката, и едва ли си мислите, че ще пропусна да коментирам сензацията от последните дни – опита за покушение над бившия вече лидер на ДПС Ахмед Доган. Толкова е плоска и елементарна тая постановка, че си личи режисьорът на цялата тая работа – един човек, дето вика: аз съм прост, вие сте прости, ще се разберем. Е, не сме пък чак толкова прости, да не разберем, че става въпрос за евтино политическо театро, което, така да се каже, откри предизборния сезон и даде сигнал, че в него сценичните послания и внушения ще доминират над политическите. Аз съм човек аналитичен и вярвам, че няма по-голяма сила от силата на логиката, затова дайте да поразсъждаваме. Кои са двете страни, допуснали това да се случи? Първата – Националната служба за охрана, управлявана в момента от ГЕРБ. Втората – охраната, осигурена от частна фирма, наета от ДПС. Може ли някой да ми предложи разумно обяснение на това, как почти двуметров, очевидно войнствено изглеждащ млад мъж, стига до говорещия на трибуната Доган, един от най-охраняваните мъже в държавата, без някой даже да се опита да го плесне през ръцете? Може да стигне по един-единствен начин – ако охраната иска да стигне, тоест, ако сценарият на политическия форум го изисква. Прибавяме към това и смяната на лидера на ДПС с доста по-компромисния, европейски изглеждащ и международно приеман Лютви Местан. Защо ли този атентат ми прилича на отчаян опит за стягане на редиците на раздирания от вътрешни противоречия електорат на ДПС за достигането на прилични проценти на изборите, което ще рече достатъчни за коалиция с ГЕРБ? А може би опитът не е толкова отчаян и мисията е съвсем възможно. Скоро очаквайте продължение.