Този уикенд вместо да излизаме и да се мотаем в някой бар или дискотека, за да разпуснем от работната седмица с приятелите ми решихме да се съберем вкъщи и да гледаме някои от любимите ни комедии. Поръчахме пица, купихме си бира и много пакетчета пуканки за микровълнова и спретнахме филмов маратон от събота вечер почти до разсъмване в неделя сутрин. Гледахме някои доста стари, но за сметка на това незабравими и уникално смешни комедии. Някои от които аз лично гледам за трети, дори четвърти път, но всеки път се смея така, все едно ги гледам за първи. Предполагам са доста известни за всички заглавия като „Един Не тъп американски филм”, „Ван Уайлдър”, „Американски пай”, „ Страшен филм”, „Забавно с Дик и Джейн”, „ Маската” и още няколко популярни заглавия от преди седем-осем години. Смяхме се толкова силно, че вдигнахме целия блок във въздуха. И ако трябва да бъда откровен никога не съм вярвал в нещо подобно като „смехотерапията”, но се заредих с много позитивна енергия след като цяла нощ се смях докато останах без глас. Повдигна ни се настроението до толкова, че макар ,че не бяхме спали цяла нощ, на сутринта не бяхме уморени и дори излязохме за по кафе и някаква закуска. Едва тогава всеки се прибра у тях да се наспи. Аз обикновено колкото и да ми е смешно нещо никога не стигам до там, че да ми изкачат сълзи на очите, но този път направо може да се каже, че си се разревах от смях. По едно време дори направихме пауза между филмите, защото мускулите на корема ме боляха от всичкото това кикотене, но си заслужаваше, разтоварихме се много добре и се подготвихме за новата седмица.