Комфорт или по-чист въздух?

Да излезем да подишаме малко чист въздух? Този израз вече не е същият. За никого не е тайна, че въздухът който дишаме не е чист. Причини за това – много. Напоследък силно нашумя необходимостта от предприемане на мерки, които целят намаляване на вредните емисии във въздуха. Такива мерки отдавна съществуват. Още през далечната 1970 година се приемат две директиви за леки коли и за тежкотоварни камиони и автобуси. През около 3-4 години се подновяват стандартите, с които се намаляват нивата на въглероден диоксид, азотните оксиди и фините прахови частици в дизела и бензина.

Тези мерки изискват прилагане. В последни дни се заговори за нови правила за градски условия, като например : въвеждане на „зелен“ билет за градския транспорт (билет, с по-ниска от обичайното цена през определени дни от седмицата с цел увеличаване към този вид транспорт за сметка използването на лични автомобили); нова схема за паркиране на леките автомобили в централните части на града (паркиране на четно или нечетно завършващи номера през определени дни); цялостно затваряне на централни части от града за леки автомобили; въвеждане на такси за използване на строителни машини и увеличаване на таксите за влизане на камиони в града; увеличаване на сините и зелени зони. Дано изброените по-горе мерки не онагледяват българската поговорка „След дъжд качулка“.

Всички тези мерки не са лоши. Но…едва ли има човек, на който не му се иска да кара последен модел кола, отговаряща на всички стандарти и еко-ориентирана. В части от Германия даже се забранява карането на стари дизелови автомобили. Какво ще стане, ако в България се въведе подобно ограничение. Колко реално движещи се коли ще останат по улиците? Най-вероятно ще има протести и много недоволни. Дали сме склонни просто да се придържаме към изискванията, без да недоволстваме. Дали тези обществени бунтове ще са продиктувани единствено от ниския стандарт на живот или от изграден с години манталитет на жертви.  Все пак всички изброени мерки са за  наше добро. Нужно е за секунда да помислим за бъдещето, а не само за настоящето.

Нека не сме песимисти. Всичко се почва с малки стъпки. Дано не сме закъсняли прекалено много. Бъдещето ще покаже.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *