Лили Иванова има една любима реплика, която често казва, когато за пореден път някой й намекне, че е време да даде път на младите и да слезе от сцената: Път се взема, а не се дава. И припомня факта, че навремето никой не й е помагал да стане това, което е, а е извоювала всичко с много усилия и труд. Сетих се за това тия дни покрай новината за това, че свалят Цветанка Ризова от екран и на нейно място идва легендарното предаване на Кеворк Кеворкян “Всяка неделя”. За безспорните качества на Кеворкян като журналист няма да говоря, защото всеки, който е гледал негови предавания, знае за какво става въпрос. Факт е също така обаче, че през различните години предаванията носят специфична стилистика и тя не пасва на всяко време, честно казано, на мене стилистиката на Кеворкян ми се струва малко демоде. Ако си спомняте, той няколко пъти прави неуспешни опити да възроди Всяка неделя – легендите обаче се възраждат трудно. Ако се чудите защо цитирах Лили Иванова, то не е, за потвърдя с този цитат днешната си теза, а за да ги противопоставя. Път не се дава, но не трябва и да се взема, както е в случая. Особено що се касае до доказал се вече и способен млад журналист. Разбира се, че Цветанка Ризова не е от класата на Кеворкян, но никой не може да отрече, че е висока класа. И според мене стои по-съвременно и модерно на екран от него. С което не искам да кажа, че легендите нямат място в телевизията – да, но като ментори, наставници. Екранът обича младостта.