Имам един приятел, който винаги започва историите си с този израз: „Няма да съм многословен…“ И знаете ли какво? Всъщност е един от най-многословните хора, които познавам. Много приятно момче е, много е разбран, но започне ли да говори, се отвява на 10 000 светлинни години и после пак се връща обратно.
Какво имам предвид ли?
Ами, представете си следната ситуация. Седите си на кафе с някой приятел и си приказвате. Той ви разказва някаква история, не я довършва и отива в течение на разговора на втора, оттам на трета, а като приключи с третата се връща към първата и оттам прескача на четвърта и не се връща на втората. Честно казано, много ми е трудно да му следя връзката в приказките на моя приятел, когато започне така.
Не е дразнещо, в един момент се свиква, но да ми казва, че няма да бъде многословен и след това да ме подложи на безкрайните си преплитания и книжни усуквания, това вече не го разбирам. Нека си каже: Ще бъде дълъг и труден разговор, приготви се.