През последните дни пред погледа ми се сблъскаха две противоположни твърдения за българското здравеопазване. Едното, на премиер-министъра ни, който от лични наблюдения твърди, че здравеопазването в родината ни е на едно доста високо ниво. Другото беше един материал на бургаска журналистка, която също споделя личен опит – едвам не си отишла от белия свят от бронхопневмония, пак под грижите на същото това здравеопазване, олицетворено от личната й лекарка. Е, спасила се, но й излязло лечението и всички съпътстващи прегледи, снимки и манипулации, които тя платила от джоба си, около 500 лева. Питам се, наистина ли властимащите си мислят, че грижите, които се полагат за тяхното здраве, са същите, които се полагат за здравето на всеки средностатистически българин. Едва ли. Със сигурност знаят, че нивото е много ниско. И то идва от факта, че принципно нещо в системата е много, много объркано. Тя, системата, залага много на така наречените лични лекари, те са хората, които би трябвало да имат ясен поглед върху здравословното ни състояние и да носят отговорност за него – затова са и доста по-добре платени от повечето свои колеги. Само че и аз като премиера да споделя личен опит – вместо да са елитът на професията, така наречените джипита в по-голямата си част са с ниска лекарска компетентност, съчетана с пълна неангажираност към здравето на пациентите им. Единствената им грижа е да приберат на ръка потребителската такса и да спестят от направления за специалисти. Масова практика е да изписват лекарства без поставена диагноза, подкрепена с необходимите изследвания – стрелят на посоки за сметка на нашето здраве. Така че, ако ще си говорим за здравеопазване с премиер-министъра, ще е добре първо да уточним в една държава ли живеем.