Пиктите са група келти, населявали територията на съвременна Шотландия през ранното средновековие, около периода от 3-ти до 9-ти век нашата ера. Името им произлиза от латинската дума „Picti“, което означава „боядисани“ или „татуирани“, като те се отличавали със своите традиции по татуиране или боядисване на телата си. Територията, на която са се разпростирали, обхваща главно северната и източната части на Шотландия, включително днешните области Абърдийншър, Файф, Морей и др.
Историята на пиктите е малко известна, тъй като нямат писмена историческа традиция, а информацията за тях идва предимно от външни източници като римските хроники. Римляните, които се сблъскват с пиктите, ги описват като воинствени и непокорни народ, който постоянно заплашва границите на Римската империя. Пиктите успяват да се противопоставят на римската експанзия и по-късно на англосаксонците и викингите.
Изкуството на пиктите, особено каменните им творения, са една от най-известните и най-загадъчните части от техното наследство. Каменните обекти, намерени в различни части на Шотландия, включват интригуващи символи и изображения, които се предполага, че имат религиозно или културно значение.
През средновековието пиктите постепенно биват асимилирани от други келтски племена и от скотите, които се настаниват в северните и източните части на Шотландия. Тяхната история и култура продължават да бъдат изследвани и обсъждани от историци, археолози и антрополози днес.