Не знам дали е ставало дума и дали съм споделял, но определено имам проблем с изучаването на чужди езици. Започвал съм да уча много, но стигам донякъде, да си кажем до момента, в който трябва да се учат думите, и там някъде мотивацията ми се губи. Разбира се, най-лесно е да обвиня образователната система, но истината е, че част от езиците съм започвал да уча при частни преподаватели, на курсове, единствено английския в училище. Вероятно причината е в мен, не казвам вината, щото за каква вина може да става въпрос тук. Вероятно съм от хората, които се нуждаят от специална мотивация и стимул за това да учат стотици думи наизуст, което си е скучна работа:) Сетих се за тия мои дългогодишни злополучия с езиците тия дни покрай историята, която нашумя доста и в преса, и в сайтове, с пловдивския учител по английски, организирал в двора на училището свои ученици за изпълнение на харлем шейк, всеки дегизиран по различен начин и със съответна роля. Предполагам, повечето от вас са запознати с подробностите и развоя около тая история или ако не са, могат да ги научат в интернет. Затова накратко – след като е качен в интернет клип от въпросната изява, учителят е принуден да си подаде оставката за уронване на престижа на хуманитарната гимназия. Не това ме провокира обаче за днешните разсъждения, а думите на майка на ученик от въпросното училище в защита на уволнения преподавател. Казва тя в негова защита, че бил интересен, различен, учениците го обичали и най-важното успявал да им привлече вниманието и да им създаде интерес към изучаването на английския. Та си помислих – дали ако и аз бях имал шанс да попадна на подобен преподавател, покрай харлем шейка нямаше да науча и английски.