По времето на Сухия режим в Америка, казват, се пиело най-много. Сетих се за това покрай едно абсурдно заглавие, което прочетох в пресата – “Полиция и доброволци в хайка за пушачи”. И съм сигурен, че то не е само заглавие. Поне що се отнася до доброволния елемент в тази хайка. Нахъсани са доброволците, интернет е пълен с негативни и войнстващи коментари на непушачи от типа дойде нашият ден, ей сега ви видяхме сметката. Не я разбирам тая работа в началото на 21 век. Не е ли редно с хода на човешката история да ставаме по-толерантни към хората, включително и към пороците им. И в това си разсъждение държа да бъда правилно разбран – не съм против забраната за тютюнопушене, а срещу агресивното й прилагане и насъскването на обществото към част от него, подвластна на този порок. Но да оставим чисто философските и етични размишления по тая тема и да погледнем на проблема чисто практично. Какво може да се постигне с подобно агресивно налагане на правилата и нормите? Нищо. Единствено би могла да бъде стимулирана изобретателността на пушачи и собственици на заведение в търсенето на начини за избягването на забраните и хайките. Сигурно всички си спомняте оня култов филм „Имало едно време в Америка” и как там в бара, намиращ се под земята, алкохолът се лееше като из ведно от едни кранчета в стената, които пък водеха към скритите нейде бъчви с уиски – по времето на Сухия режим. Образно казано, нещо такова очаквам да се случи и със сухия режим за пушачите. Един ден ще празнуват края му с огромна торта, от която изскача апетитна жена – като във филма. 🙂