Днес в блога ще направя мини дебат сам със себе си. Темата е за или против смесването на личния със служебния живот. При кои обстоятелства, как, възможно ли е и каква е причината да бъдат разделени? Зная, че всеки работещ човек има мнение по темата и затова ще е интересно да види още една гледна точка.
Идеята за този текст бе провокирана от информацията за новото Z поколение. Те се наричат зуумъри и обединяват всички родени от 1996 до 2010 година. Причината да се пише за тях е, че вече не малко набори от тях започват да навлизат в работните среди. Така те са изцяло ново звено, което движи иновациите, социалните допълнения и гъвкавостта на работата.
Революцията идва от самото светоусещане на по-новото поколение, което има самочувствие, дигитално може много неща и желае да съвместява живота си на работа и този у дома. По този начин им е много по-лесно да бъдат себе си и да се адаптират. Фактор е и схващането им, че прекалената новост за хората може да се избегне.
Докато ние поколенията Y и X сме свикнали да имаме разделение и да възприемаме работата просто като задължение, от което получаваме дивиденти за нормален живот. А пък и според мен горчивият опит от смесването на двете среди е наличен за не малко от нас. Сигурно има граници, които не бива да се прескачат, но в момента, в който усетиш целия колектив като добри приятели, то точно тук вече грешките, напускането и разправиите са немислими.
Може би тази тория за общ живот в работа и у дома за мен е все още неразбрана. За да бъдеш добър работник, ти трябва да имаш респект, премесен с уважение на доказалите се. Но когато всички са приятели, тогава ще е по-приятно за работа, но как ще се спазва етиката и ще се въвеждат правила за успех? А вие имате ли някакъв опит със зуумър начина на работа?