Ранното ставане за работа и късното лягане вечер май са една от спецификите на хората, живеещи в големи градове като София.
Защо се налага?
Най-общо защото ти трябва повече време, за да стигнеш до работа. В София има хора, които всяка сутрин идват от съседни села, пътуват с коли, рейсове и дори с влакове. Дори да си в града, ако живееш в Младост, а работата ти е на другия 
край на София, пак се пътува доста време. Късметлии са общо взето онези, на които метрото им е удобно или могат да използват един рейс вместо да сменят два. Всички тези „малки“ подробности те карат да ставаш поне час или час и половина по-рано, отколкото по принцип. Когато вземем предвид и сутрешния трафик, разстоянията в града се оказват ключов фактор за часовете ни сън.
А защо си лягаме късно?
Вечер след работа е единственото ни свободно време. На по-младите ни се иска да излезем с приятели, да гледаме филм или сериал, да отидем на фитнес или друга тренировка, да хапнем извън дома и т.н. Но преди всичко това пак трябва да се приберем до вкъщи, нали? Докато направим всичко, което ни се иска, полунощ минава. В работните дни, ако ти се събират по 6-7 часа сън, е постижение, но обикновено са по-малко.
И какво следва?
Отспиваме събота и неделя. Аз поне така правя. През уикенда спя поне до 11 ч., за да си наваксам съня, който големият град ми отнема. Но Голямата ябълка на България все пак ми носи и много положителни емоции и възможности, които мисля, че компенсират недоспиването. Понякога. Според мен си струва.