Преди няколко седмици Българските Държавни Железници отново направиха увеличение на билетите за влаковете. Цените бяха покачени с около девет процента, което на пръв поглед не изглежда много, но като се замислим ако ти се налага да пътуваш всеки ден разликата накрая на месец ще се усети в портфейла. Освен, че вече пътуването с влак е по-скъпо неотдавна, за да не фалират железниците отрязаха солидна бройка пътуващи влакове от разписанията. Наскоро ми се наложи да пътувам и се сблъсках със суровата действителност на БДЖ. Може би и деня си беше малко кофти, защото не ми вървеше особено много. Първо вкъщи нещо се замотах и осъзнах, че доста закъснявам и има огромна вероятност да изпусна влака, защото има правило, че ако не си там десет минути по-рано от пристигането на влака няма да ти дадат билет. Извадих късмет, защото още с излизането на спирката за градски транспорт и веднага дойде моя автобус. Откара ме почти навреме и се наложи дори да потичам малко, защото се притеснявах дали ще ми дадат билет. Първоначално на таблото бяха написали, че влака има пет минути закъснение. Имаше толкова много хора, чакащи за същия влак, че нямаше свободна пейка, на която да седнеш. Излязох отвън да чакам и след малко съобщиха, че закъснението става петнадесет минути. Тогава беше един от най-студените дни и направо си беше смразяващ студ, а след още пет минути казаха, че влака закъснява с половин час. От многото бързане да не го изпусна, накрая доста си почаках на гарата, че и умрях от студ.